Макар днес да е по-известен като баща и учител на Волфганг Амадеус Моцарт, Леополд Моцарт (1719–1787) е успешен композитор и уважаван за времето си преподавател по цигулка. Роден в Аугсбург в семейство на търговец, в детските си години Леополд пее в църковен хор. По-късно се установява в Залцбург, където следва правни науки в университета на града. В края на 1730 г. прекъсва обучението си и постъпва на служба като камериер и придворен музикант при граф Йохан Баптист Турн-Валсасина и Таксис.
През следващите две десетилетия кариерата на Леополд е почти еднаква с тази на редица професионални музиканти от епохата. Той композира, свири, преподава, превръщайки се във водеща личност в музикалния живот на града. През 1743 г. заема поста четвърти цигулар в музикалната капела на граф Леополд Антон фон Фирмиан, управляващият принц-архиепископ на Залцбург. Повишен е до втори цигулар през 1758 г., а през 1763 г. до заместник-капелмайстор. Леополд има значителни успехи като цигулков педагог и това още повече допринася за добрата му репутация. През 1755 г. той създава своята школа по цигулка, наречена „Versuch einer gründlichen Violinschule“. Днес този труд е важен източник на информация за изпълнителската практика от ХVІІІ-ти век.
Моцарт открива, че двете му деца имат талант около 1759 г., когато започва уроци по пиано със седемгодишната Нанерл. Малкият Волфганг скоро се включва в заниманията и бързо напредва под грижите на баща си. До 1762 г. децата вече имат подготовката да станат концертиращи изпълнители и Леополд започва да води семейството на продължителни турнета в цяла Централна и Западна Европа. Тези обиколки включват градовете Мюнхен, Виена, Пресбург (Братислава), Париж и Хага, както и значителен престой в Лондон.
Заради обиколките и заниманията с децата, Леополд постепенно съкращава дейността си в Залцбург. След 1762 г. неговата работа като композитор се ограничава до нови редакции на предишни творби и след 1771 г. той напълно спира да пише. Турнетата продължават и през 70-те години на века, а последните три са осъществени до Италия.
В по-късните години ролята на Леополд в живота на порасналите му деца е противоречива. Волфганг напуска дома си завинаги през 1781 г., избирайки кариерата на свободен артист пред работата при архиепископа на Залцбург, което до голяма степен влошава отношенията с баща му. Но историята показва, че това е важна стъпка в неговото музикално развитие, която му дава възможност да постигне най-големите върхове в своето творчество.
Музиката на Леополд Моцарт неизбежно е засенчена от творчеството на Волфганг. Някои от произведенията му обаче са популярни и до сега. Сред тях са Концерт за тромпет в ре мажор, няколко симфонии, от които Симфония на играчките (оригиналното заглавие е „Касация в сол мажор за оркестър и играчки“) и др.