Проф. Лазар Николов (1922–2005) завършва ДМА (дн. НМА „Проф. П. Владигеров”) с пиано (1946 г.) и композиция при проф. Д. Ненов и проф. П. Владигеров (1947 г.). Преподава камерна музика в СМУ София (дн. НМУ „Л. Пипков“) (1957 г.) и четене на партитури в НМА (от 1961 г.). Професор от 1980 г.
Творчество му заема важно място в развитието на българската музика през втората половина на ХХ-ти век. Заедно с Константин Илиев той е сред пионерите на българския музикален авангард. Първото произведение, което поставя началото на пътя му в новата музика е Концерт за струнен оркестър (1949). Негови произведения са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Русия и др. През 60-те години участва със свои творби на престижни фестивали за съвременна музика: „Варшавска есен“ (1962, 64, 68 г.); Берлин (1969, 73, 79 г.); „Загребско биенале“ (1967 г.); Витен (премиера на “Метарморфози“ №3, изп. камерен състав с диригент В. Николов, 1998 г.). Има записи в БНР, WDR, FR3, SRB и други чужди радиостанции. Творбите му са публикувани от музикалните издателства „Петерс“ и „Шот-Майнц“. Носител е на редица национални награди за творчество – Първа награда и златен медал за цялостно творчество и принос за развитието на съвременната музика от Международната академия на изкуствата Париж – София (1992 г.), Doctor honoris causa на АМТИИ Пловдив (1997 г.) и НМА „Проф. П. Владигеров” (2002 г.).
В периода 1992-1999 г. е председател на Съюза на българските композитори.
Проф. Лазар Николов е автор на 2 опери; 6 симфонии, 3 концерта, Симфонии за 13-струнни и други произведения за симфоничен, камерен и струнен оркестър; 25 сонати за различни инструменти, 3-струнни квартети, 14 Метаморфози и други камерни творби; обработки за оркестър; хорови песни; музика към повече от 30 филма и театрални постановки, написани през периода 1954 – 68 г. и др.