Крешимир Баранович (1894–1975) е хърватски композитор и диригент. Започва музикалните си занимания в Загреб в училището на Сръбския музикален институт, където учи валдхорна при Фран Лхотка. През 1912 г. продължава във Виенската музикална академия, а след завършването й през 1914 г. работи като диригент на Загребската опера. През сезон 1927/1928 г. той е ангажиран като диригент на балетната трупа на Анна Павлова и участва в голямо турне в Германия, Холандия, Швейцария и Италия. В периода 1929-1943 г. отново е в Загребската опера, а след това за няколко години работи в Братислава, ръководейки Симфоничния оркестър на Братиславското радио и местната опера. През 1951-1961г. Баранович е главен диригент на Белградската филхармония, както и професор в Музикалната академия. От 1954 г. е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, а от 1968 – членува в Сръбската академия на науките и изкуствата.
Баранович създава значимо музикално творчество в различни жанрове. Автор е на оперите „Стрижено-косено“ (1932) и „Невястата от Цетинград“ (1951), няколко балета, кантати, оркестрови и вокално-симфонични произведения, музика за филми. Най-значимото му произведение е балетът „Лицитарско сърце“ (1924), един от първите национални балети в Югославия.