Карен Суренович Хачатурян (1920–2011) е съветски и руски композитор от арменски произход и племенник на композитора Арам Хачатурян. Карен започва обучението си в Московската консерватория при Хенрих Литински, но прекъсва по време на войната. През 1945 година той подновява образованието си в консерваторията, където учи при Дмитрий Шостакович и Николай Мясковски. През този период пише някои от първите си творби – Соната за цигулка и пиано, симфониетата „Слава на комсомола“ за хор и оркестър по текст на А. Гаямов и др. През 1949 г. Хачатурян завършва Московската консерватория с дипломна работа – кантатата за смесен хор и симфоничен оркестър „Цъфти и здравей, младост“. Три години по-късно защитава докторантура при Николай Мясковски. От 1957 г. той е член на Управителния съвет на Съюза на композиторите на СССР.
Карен Хачатурян е дългогодишен преподавател в Катедрата по композиция на Московската консерватория, през 1974 г. става доцент, а през 1981 г. – професор. В периода 1980 – 1997 г. е ръководител на катедрата. Сред неговите ученици са Александър Чайковски, Алфред Шнитке, София Губайдулина, Анатол Виеру, Валерий Полянски и др.
Хачатурян работи в редакционния съвет на списание „Съветска музика“, ръководи издателствата „Съветски композитор“ и „Музика“, участва в популяризирането на съветската музика в чужбина чрез представяния на съветски композитори в Чехословакия, Румъния, България и на фестивали в целия Съветски съюз.
Музиката на Карен Хачатурян е предимно тонална. Той създава четири симфонии (1955, 1968, 1982, 1991), балет „Чиполино“ (1973), сонати, един струнен квартет (1969), оперета „Обикновено момиче“ (1959), оратория „Миг от историята“ (1971), както и различни други оркестрови произведения, театрална и филмова музика. Произведенията му са изпълнявани и записвани от артисти като Давид Ойстрах, Яша Хейфец, Мстислав Ростропович и Владимир Ямполски.