Музиката на ЙОХАН СЕБАСТИЯН БАХ в разцвета на Барока заема мястото на музикално хвалебно богослужение. В насоките, които Бах е давал на учениците си, е казвал „Крайната цел и първопричината на цялата музика трябва да бъде само да служи за слава на Бога и за наслада на душата. Там, където това не се спазва, няма истинска музика, а дяволски брътвеж и дрънкане”. Възгласите Soli Deo Gloria (Само на Господа слава) и Jesu juva (Исусе, помогни!) той поставя като абревиатури в партитурите си и те са същността на неговата музика, посвещението на неговия смирен и отдаден на вярата живот.
В „Органна тетрадка“, сборник малки хорални прелюдии, е вписано следното: „На всевишния само за слава, на ближния – да се поучава”. при което тези надписи били за него не словесни формули, а изповед на вярата, преминаваща през цялото му творчество. В продължение на целия си живот той останал верен на собствената си църква – лутеранската. Бил е не само дълбоко вярващ, но и богослов, който добре се е ориентирал в религиозните въпроси. Неговата библиотека включвала пълните събрани съчинения на Лутер, както и произведения, станали основа на по-късни богослови от различни деноминации. Бах е явление в немската религиозна история чрез въплътената в музиката му вяра и мислене.
В Баховите времена водещата органова школа е била немската, тогава в Германия са били построени най-добрите инструменти, създавани са най-ярките органови творби. От ХІХ век насам Франция заема водеща роля – там се създава органова школа от композитори-изпълнители. Съвременните композиции обединавят достиженията на именно тези две школи.