Жан-Франсоа Дандрьо (1682–1738) е френски бароков композитор, клавесинист и органист. Роден е в Париж в семейство на художници и музиканти. Той е талантливо и преждевременно развито дете, което изнася първите си публични концерти на 5 години, свирейки за Луи XIV и неговата свита. Тези концерти бележат началото на неговата много успешна кариера като клавесинист и органист. Той е ученик на Жан-Батист Моро. 18-годишен, започва да свири на орган в църквата „Сент Мери“ в Париж и става основен органист там през 1705 г. През 1721 г. Дандрьо става един от четиримата органисти на Кралската капела на Франция.
Творчеството на Дандрьо е много обширно и важно по значение, наред с това на Франсоа Купрен и Жан-Никола Жофроа. Клавирният му стил е близък до този на Купрен, но с по-активно полифонично развитие, което напомня за немската барокова музика. Строгата форма на традиционната сюита не присъства при Дандрьо и много от танците са заменени с т. нар. характерни пиеси (pièces de caractère) – пиеси с описателни заглавия, често срещани във френската музика от ХVІІІ-ти век. Дандрьо е автор на академичен трактат за акомпанимента (Principes de l’accompagnement), публикуван през 1718 г., който е важен източник на информация за музикалната практика на епохата.