Великият философ от епохата на Просвещението Жан-Жак Русо (1712–1778) има активна роля за развитието на съвременната политическа, икономическа и образователна мисъл. Наред с това, той е изявен музикант и композитор, допринесъл за създаването на някои сценични жанрове във френската музика. Животът му е пъстър и сложен, изпълнен с трагични моменти, но и с велики постижения. Русо е роден в Женева, живее на много места и на два пъти сменя религията си. През 1742 г. се сприятелява с писателя философ Дени Дидро и става един от енциклопедистите. Жизненият му път е изпълнен с конфликти, както с неговите съмишленици и дейци на Просвещението Дидро, Волтер и Дейвид Хюм, така и с католическата и протестантската църква, с парижките и швейцарските власти. Той има много почитатели, включително кралски особи, но и много врагове. По време на Френската революция Русо е най-популярният философ, особено сред якобинците. Той е обявен от тях за национален герой и 16 години след смъртта му е препогребан в Парижкия Пантеон.
Основната сфера в дейността на твореца е философско-публицистичната литература. Неговите трудове „Разсъждение върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и принадлежат към най-значимите в съвременната политическа и социална мисъл. Сантименталният роман на Русо „Жули или Новата Елоиза“ (1761) е важен за развитието на ранния романтизъм в литературата. Произведението му „Емил или за възпитанието“ (1762) е образователен трактат за мястото на индивида в обществото. Автобиографичните книги на Русо „Изповеди“ (завършена през 1769 г. и публикувана посмъртно) и недовършените „Размисли на самотния скитник“ (1776 – 1778 г.) са с характерен фокус върху субективността и самоанализа, възприети по-късно в съвременната литература и дават начало на съвременния автобиографичен жанр.
Русо не е бил професионален композитор, но неговото малко музикално наследство има ключова роля за развитието на някои жанрове. През 1752 г. в Париж е поставена операта „Слугинята –господарка“ от Перголези и това събитие става причина за разразилата се през следващите две години „Война на буфонистите“. Под непосредствените впечатления от операта на Перголези Русо пише своята едноактна творба „Селският магьосник“, с което поставя началото на френската комична опера. Русо е считан и за един от създателите на жанра мелодрама, в смисъла на театрална пиеса, в която говорната реч се редува с музикални изпълнения от оркестър. Мелодрамата „Пигмалион“ е създадена от Русо през 1770 година в сътрудничество с композитора Орас Коане. Той посвещава на музикалното изкуство и много свои статии, част от които публикува в издавания от него „Музикален речник“.