Френският виолончелист и композитор Жан-Батист Бревал (1753–1823) е роден в Париж и учи при Франсоа Купи и Мартин Берто. Той става известен през 1778 г. с изпълнението на своя соната в поредицата Concert Spirituel, а след няколко години се присъединява към състава на този оркестър. След закриването на ансамбъла, Бревал свири в оркестъра на Théâtre Feydeau до 1800 г., а по-късно става управляващ директор на концертната компания „Concerts de la rue de Cléry“, където работи и Луиджи Керубини. През 1804 г. става член на оркестъра на Парижката опера.
Бревал е продуктивен композитор и създава пиеси главно за собствения си инструмент (седем концерта за виолончело, пет сонати за виолончело, пет сборника от дуети за виолончело). Той пише също симфонии – концертанте, 25 струнни квартета, както и една комична опера. Има важен принос с написването на Трактат за виолончело, op. 42 (1804), който представлява първата систематична школа с упражнения, етюди и друга методическа литература за изучаване на инструмента.