Френският органист и композитор Жан-Аристид Ален (1911–1940) е роден в Париж, в семейство на музиканти. Между 1927 и 1939 г. той посещава Парижката консерватория, където учи орган при Марсел Дюпре, под чието ръководство печели първа награда за орган и импровизация през 1939 г. Неговите занимания по композиция с Пол Дюка и Жан Роже-Дюкас му носят награда за Сюита за орган, оп. 48. През 1935 година е назначен за органист на църквата „Сент Никола“ в Париж, където работи четири години. Кратката му кариера като композитор започва през 1929 г., когато Ален е на 18 години, и продължава до избухването на Втората световна война. Стилът му е повлиян от музикалния език на ранния Дебюси и Оливие Месиен, но също от разностранните му интереси към танците и философиите на Далечния изток, бароковата музика и джаза. Той е автор на един Реквием и други хорови творби, камерна музика, песни, пиеси за пиано. Известен е преди всичко с произведенията си за орган. През войната той става командир в Осма моторизирана бронетанкова дивизия на френската армия. Участва в битката при Сомюр, в която загива през юни 1940 година и е награден посмъртно с Орден за храброст.