Ернст фон Дохнани (1877–1960), един от най-универсалните унгарски музиканти след Ференц Лист, е ключова фигура в музикалната култура на своята родина в началото на ХХ-ти век.
Роден през 1877 г. в гр. Пожон (сега Братислава) в тогавашната Австро-унгарска империя, той започва музикалното си образование при своя с баща, любител виолончелист, както и при Карл Форстнер, органист в местна катедрала. На 17-годишна възраст Дохнани се премества в Будапеща и се записва в Националната музикална академия, където учи пиано и композиция. През 1897 година той се явява предсрочно на финалните изпити в академията и завършва с отличие преди да е навършил двадесет години. Същата година прави публичния си дебют в Берлин и ярките му изпълнителски заложби получават бързо признание. Дохнани прави турне във Виена, а след това и в цяла Европа. На следващата година той пътува до САЩ и дебютира със Симфоничния оркестър на Сейнт Луис.
През 1901 г. музикантът завършва своята Симфония №1, оженва се за Елизабет Кунвалд и през 1902 г. се ражда синът му, Ханс фон Дохнани, който по-късно ще стане един от водачите на антинацистката съпротива в Германия и сътрудник на Дитрих Бонхьофер .
От 1905 до 1915 г. Дохнани преподава във Висшето музикално училище в Берлин, а след това се завръща в Будапеща и поема по-активна роля в развитието на музикалната общност в Унгария. Започва да преподава в Будапещенската академия, фокусира се върху популяризирането на автори като Барток и Кодай, пише музика и развива активна изпълнителска дейност. През 1919 г., след като е изгонен от Академията по политически причини, Дохнани става главен диригент на Будапещенския филхармоничен оркестър (1919-1944). В периода 1921-1927 гастролира в Европа и САЩ като пианист и диригент. Работи като главен диригент на Симфоничния оркестър на щата Ню Йорк и гост-диригент на Концертгебау оркестър, Амстердам. Реномиран преподавател, той има множество ученици, сред които са Геза Анда, Ани Фишер, Хоуп Скуайр, Хелън Камил Стенли, Едуард Килени, сър Дьорд Шолти, Ищван Кантор, Дьорд Цифра и Людовит Райтер. През 1933 г. Дохнани организира първия Международен конкурс за пиано „Ференц Лист“.
С началото на Втората световна война Дохнани отказва да се съобрази с антисемитския режим, както и да уволни членове на Будапещенската филхармония по религиозни или расови причини и в крайна сметка разпуска целия оркестър. Той се премества в Австрия през 1944 г., а по-късно приема позиция в САЩ като професор в Университета на щата Флорида в Талахаси. Дохнани продължава да концертира и дирижира до смъртта си през 1960 г.
В ранното си творчество Ернст фон Дохнани е силно повлиян от Брамс, особено в първия си клавирен квинтет. Стилът му до голяма степен е близък до европейския Романтизъм. Композиторът използва елементи от унгарската народна музика, но не по начина, по който го правят Барток и Кодай. Музикалното му наследство включва три опери, две симфонии (1901 и 1943) и много камерни творби, сред които три струнни квартета и два клавирни квинтета, които са важна част от репертоара на ансамблите. Сред най-хубавите му произведения са Серенада в до мажор за струнно трио, оп. 10 (1902) и Вариации върху детска мелодия за пиано и оркестър, оп. 25 (1914).