Австрийският композитор Ернст Тох (1887–1964) е считан за един от значимите авангардни автори в епохата преди Втората световна война. Той е роден във Виена, в семейството на скромен еврейски търговец. Учи философия във Виенския университет, медицина в Хайделберг и музика в Консерваторията Хох във Франкфурт, израствайки като изявен пианист, получил признание в цяла Европа. Първите му композиции датират от ок. 1900 г. През 1909 г. неговата Камерна симфония във фа мажор, създадена три години по-рано, печели наградата „Моцарт“ във Франкфурт, а година по късно авторът е отличен с наградата „Менделсон“ за композиция. През 1913 г. Ернст Тох е назначен за преподавател по пиано и композиция в Музикалното училище в Манхайм. След Първата световна война той получава докторска степен от Университета в Хайделберг и преподава в Консерваторията в Манхайм, където един от неговите ученици е Хуго Хаим Адлер.
След завземането на властта от Хитлер през 1933 г. Тох се премества в Париж, а по-късно в Лондон. През 1935 г. той приема покана от „Нова школа за социални изследвания“ в Ню Йорк и заминава да САЩ. За да се издържа, започва да пише филмова музика за Холивуд. За разлика от колегата си Ерих Корнголд, Тох не успява да привлече голямо внимание към себе си, но все пак една от неговите партитури е номинирана за „Оскар“ през 1936 г.
В САЩ композиторът преподава музика и философия в Университета на Южна Калифорния. Той е също гост-лектор в Харвардския университет. След 1950 г. създава седем симфонии, третата от които (опус 75, 1954 г.) получава награда „Пулицър“. В тези произведения Тох се връща към късно-романтичния стил от ранните си години. Той пише също камерна музика, камерни опери, както и теоретичните музикални трудове „Теория за мелодията“ (1923) и „Формообразуващи фактори в музиката“ (1948).