Емануил Манолов

Един от първите български композитори и основоположник на националната композиторска школа Емануил Манолов (1860–1902) е роден в Габрово през 1860. След Освобождението на България той напуска родния си град и известно време живее в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. По-късно пребивава в Букурещ и Одеса, а през 1879 се установява в Москва, където около 4 години изучава пиано, флейта, хармония и композиция в Московската консерватория. Оттогава датират и първите му композиционни опити. Завръща се в България след обявяването на Сръбско-българската война през 1885 година и свири в духовия оркестър на I-ви Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно става капелмайстор на духовия оркестър на XXI-ви пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), като първия българин на този пост, понеже всички негови предшественици са били чешки музиканти. Манолов започва да събира народни песни и да прави обработки за хор и духов оркестър. Те са издадени по-късно в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII-ти Шипченски полк и диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Там се състои и премиерата на неговата опера „Сиромахкиня“ (1900), създадена по едноименното стихотворение на Иван Вазов. Творбата е създадена за нуждите на Казанлъшкия оперен театър и макар да остава недовършена, тя е първата българска опера. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ по т. на Георги Кирков и „Учителски марш“. Манолов има голям принос за българската детска и училищна песен. Той създава над 120 песни за деца и ученици, издадени в сборника „Славееви гори.“ Пише също хорови песни, издадени в сборника „Звукове“, вокални дуети, квартети, камерни пиеси, солови творби за пиано, флейта, цигулка, аранжименти за духов оркестър и др.

Какво търсиш днес?