Австрийският композитор и музиколог Егон Велес (1885–1974) израства в епохата на последния разцвет на великата австрийска музикална традиция, докато в същото време новият музикален авангард развива своите оригинални идеи. Велес е роден във виенско семейство от висшата класа. На четиринадесет години той слуша изпълненията на Девета симфония от Бетовен и „Вълшебният стрелец“ от Вебер под диригентството на Густав Малер и това музикално преживяване е ключово за по-нататъшното му развитие. Той е толкова възхитен, че се заема самостоятелно да изучава музика и, както ще напише по-късно, „започва да композира на следващия ден“. По желание на родителите си учи право, но скоро преминава към музикологията и става един от първите ученици на Арнолд Шьонберг. Негов преподавател е също Гуидо Адлер, основател на Института по музикознание във Виена. Младият музикант се развива активно в две насоки: като учен преподава в консерваторията и в университета, става специалист по барокова опера и разшифроване на средновековната византийска нотация. Като композитор принадлежи към най-изпълняваните автори от 20-те и 30-те години на ХХ-ти век. Много популярни са сценичните му творби, сред които балетът „Чудото на Диана“ и оперите „Алкестида“ и „Вакханките“, които са създадени по древногръцки митове.
През 1938 г. националсоциалистите анексират Австрия и Велес, който произхожда от еврейско семейство, трябва да се съобразява със забраната за професионална дейност във Виена. По случайност, той се намира в Амстердам по същото време, за да чуе премиера на своята оркестрова сюита „Заклинанията на Просперо“ (Prosperos Beschwörungen), дирижирана от Бруно Валтер. Решава да не се завръща в родината си и емигрира в Англия, където започва да преподава в колежа „Линкълн“ в Оксфорд. Радикалното скъсване с предишната жизнена и творческа среда води първоначално до спиране на композиторската му дейност. Минават пет години преди той отново да започне да твори. През следващите години Велес създава голям брой камерни произведения, творби за пиано, песни и църковна музика както и девет симфонии. Това е своеобразно завръщане към традициите на неговите велики музикални предци.
Велес получава широка известност като музикален учен и преподавател със значимия си принос към изучаването на византийската музика и операта през ХVІІ-ти век. Тези заслуги му носят почетна докторска степен още през 1932 г. и дългогодишна успешна кариера в Оксфордския университет, където той работи до края на живота си.