„Музиката наистина бе неговата любима, тя беше целият му живот и неговото посвещение на нея беше несравнимо и неизменно. В джаза той беше гигант сред гигантите“, пише Гюнтер Шулер през 1989 г. за един от най-забележителните американски джаз музиканти. Кариерата на Едуард Кенеди Елингтън (1899–1974), получил прякора Дюк (херцог), продължава над 50 години, като от 1923 г. до смъртта си той ръководи свой оркестър.
Дюк Елингтън е роден във Вашингтон в среднозаможно семейство от африкански произход. Занимава се с музика още като дете, но на 14 години започва сериозно да свири на пиано. Пише първата си композиция „Soda Fountain Rag“ през 1914 г., докато работи в кафене. Негови учители са Хенри Лий Грант и пианистът Оливър Пери, благодарение на които Дюк се научава да чете партитури и подобрява техниката си. Стремителният възход в кариерата му започва след 1923 година. Той създава свой биг бенд, с който свири в Ню Йорк, Чикаго и Калифорния, самостоятелно или съвместно с величия от ранга на Каунт Бейси, Бени Гудман, Глен Милър, Томи Дорси. Бързо става популярен като един от най-добрите пианисти в т.нар. джем сешъни. В средата на 20-те години се установява в Ню Йорк и получава национална известност чрез участията си в прочутия „Котън Клъб“. През 30-те години прави турнета из Европа.
Елингтън често композира специфично за стила и уменията на музикантите от своя оркестър. Той си сътрудничи и с други творци и създава огромно количество пиеси, много от които се превръщат в джаз стандарти. Работи с Били Стрейхорн, с когото създава композиции от типа сюита.
Елингтън постига върха на славата си в периода около Втората световна война, след което популярността му постепенно спада, но въпреки това остава в списъка на големите джаз легенди. През 1956 година участва в Нюпортския джаз фестивал в Роуд Айлънд, благодарение на което кариерата му получава нов тласък и той осъществява няколко големи турнета. Дюк Елингтън прави записи с повечето американски компании от своята епоха и участва в няколко филма, за които пише музика. Композира и мюзикъли. Умира през 1974 година от рак на белия дроб. Посмъртно е отличен е със специална награда „Пулицър“ през 1999 година.