Дико Илиев (1898–1984) е роден в с. Карлуково. Още от малък проявява интерес към музиката. През 1911 г. той става ученик към военния духов оркестър на 16-ти Ловчански полк в Ботевград. Скоро показва умения и талант и е включен да свири в оркестъра. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.
Дико Илиев е оркестрант във Военното училище в София в периода 1919 – 1920 г. След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Илиев е бил диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хорà и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, както и на около 20 марша, музикални китки и др. Неговите пиеси са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хорà.