Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (1525–1594) е най-видният представител Римската полифонична школа от ХVІ-ти век в Италия. Той има значително влияние върху развитието на църковната и светската музика в Европа, особено върху развитието на контрапункта, а творчеството му се счита за кулминацията на ренесансовата полифония.
Композиторът е роден в гр. Палестрина, близо до Рим, тогава част от Папската държава. Според документи, той е посетил Рим за първи път през 1537 г., когато е избран за хорист в църквата „Санта Мария Маджоре“. През 1540 г. се премества в Рим и учи в Училището на Клод Гудимел. Палестрина израства като музикант под влиянието на нидерландския полифоничен стил, който е основен в Италия, благодарение на двамата влиятелни майстори Гийом Дю Фай и Жоскен де Пре, които прекарват значителна част от кариерата си там. Неговият съвременник Орландо ди Ласо също играе важна роля за формирането на стила му.
От 1544 до 1551 г. Палестрина е органист в катедралата „Св. Агапито“, главната църква в родния му град. През 1551 г. папа Юлий III назначава композитора за ръководител на „Капела Джулия“, която е влиятелна музикална институция в базиликата „Свети Петър“. Палестрина посвещава на Юлий III своите първи публикувани композиции.
През 1555 г. папа Павел IV издава нареждане, че хористите в капелата трябва да бъдат духовници и Палестрина, който вече е женен, не може да остане там. През следващото десетилетие той работи в други римски църкви като „Св. Йоан Латеран“ и „Санта Мария Маджоре“. През 1571 г. се завръща в „Капела Джулия“ и остава там до края на живота си. Следващото десетилетие е трудно за композитора, който губи брат си, двама от синовете си и съпругата си, покосени от чума. С втората си женитба за заможната вдовица Виджиния Дормоли, Палестрина успява да постигне финансова независимост, което му дава възможност да композира активно до края на живота си. Той умира в Рим през 1594 г.
Палестрина оставя стотици композиции в различни сакрални жанрове – 105 меси, 68 офертории, над 140 мадригала и повече от 300 мотета, химни, магнификати и др. Неговата музика днес се смята за апотеоз на полифоничния вокален стил на епохата, в който се постига баланс между мелодичните линии, независими една от друга и тяхното съчетаване в хармонично единство. Стилът на Палестрина се характеризира с изящна плавност и внимателно отношение към дисонанса, като основното внимание е върху хоризонталното движение, а хармонията идва като вторичен продукт от мелодичната комбинация.