Английският композитор Густав Холст (Густав Теодор фон Холст) (1874–1934) е един от най-оригиналните автори от своето поколение, който черпи вдъхновение както от английските национални традиции, така и от хиндуистката философия и астрологията. Холст е известен главно със своята забележителна оркестрова сюита „Планетите“, но освен нея той създава обширно музикално творчество от сценична, хорова, оркестрова, камерна музика и песни.
Роден в Челтнъм, Холст учи композиция и тромбон в Кралския колеж по музика в Лондон. Младият музикант е силно привлечен от творчеството на Рихард Вагнер и неговото влияние е осезателно в ранните му произведения. Ключова фигура в по-късното развитие на твореца е Ралф Воън Уилямс, негов състудент в Кралския музикален колеж, с когото стават близки приятели. През 90-те години на ХІХ-ти век Холст проявява интерес към хиндуистката литература и философия и изучава санскрит в Университетския колеж в Лондон, което му позволява да създава музика по санскритски текстове.
Холст започва музикалната си кариера като изпълнител – тромбонист и работи в различни оркестри, композирайки само в свободното си време. През 1905 г. постъпва като преподавател в Училището „Сейнт Пол“ в Хамърсмит, където продължава да работи през целия си живот. По-късно той заема преподавателски позиции в Колежа „Морлей“ и в Кралския музикален колеж в Лондон. Периодично се изолира, за да се отдаде на композиране във вилата си в Текстед, в провинция Есекс.
Холст черпи вдъхновение от английския фолклор. Заедно със своите колеги Сесил Шарп и Ралф Воън Уилямс, той става част от възраждащия се интерес към националните музикални традиции. Неговата оркестрова Рапсодия „Съмърсет“ (1906-7) се основава на народни песни, записани от Сесил Шарп в графство Съмърсет.
В началото на ХХ-ти век Холст започва да се интересува от астрология. Това увлечение се превръща в основно вдъхновение за създаването на сюитата „Планетите“. Първоначално композиторът описва цикъла като „поредица от картини на настроението“. Всяка от седемте части има за цел да изрази идеи и емоции, свързани с въздействието на съответната планета върху хората и света, както са представени в астрологията. В цикъла не е включена Земята, тъй като не е предмет на астрологията, както и Плутон, понеже тогава все още не е открита. Премиерата на „Планетите“ през 1918 г. носи на автора широко признание и стимулира интереса на публиката към някои от по-ранните му произведения.
През 1932 година Холст е назначен като гост-лектор в Харвардския университет, където сред неговите ученици е Елиът Картър. Скоро след това обаче композиторът се разболява и се завръща в родината си. Умира от сърдечна слабост през май 1934 г.
Интересът към творчеството на Холст се възражда едва през 80-те години на ХХ-ти век, но все пак той е важна фигура за развитието на другите големи английски композитори от това столетие като Майкъл Типет, Бенджамин Бритън и Едмънд Рубра.