Българският композитор Георги Горанов (1882 – 1902) е роден в Кюстендил. Той учи в Педагогическото училище в родния си град и развива своите музикални интереси под влиянието на известния чешки музикант Карел Махан, преподавател в училището. Горанов участва в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент. Започва да композира песни и малки оркестрови пиеси, хармонизира и преработва народни песни. От 1901 г. Георги Горанов е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание“ и става диригент на неговия мъжки хор и оркестър. През 1902 г. заминава за Загреб, за да учи музика, но се завръща поради заболяване от туберкулоза. Умира едва на 23-годишна възраст в гр. Кюстендил.
Георги Горанов създава около 80 песни, от които много голяма известност имат „Хубава си, моя горо“ (т. Л. Каравелов), „Дружна песен“ (т. Г. Кирков), „Освобождение“, „Станете, станете“, „Я запей ми, македонко“, „Юнак на гора думаше“ и др. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.