Най-големият син на Йохан Себастиан Бах, Вилхелм Фридеман Бах (1710-1784) е известен за своето време органист, импровизатор и майстор на полифоничните форми. Той е роден във Ваймар, а неговият баща Йохан Себастиан се грижи с огромно внимание за музикалното образование на сина си. За тази цел е създаден сборникът с клавирни пиеси Klavierbüchlein für Wilhelm Friedemann Bach, а в обучението са използвани също Френските сюити, Инвенциите, първият том на „Добре темперираното пиано“ и шест Трио сонати за орган. В допълнение към това Фридеман получава официално образование в училището към църквата „Свети Томас“ в Лайпциг. След дипломирането си през 1729 г. той постъпва като студент по право в Лайпцигския университет, известна институция по онова време, но по-късно продължава в Университета в Хале с право и математика.
През 1733 година Фридеман е назначен за органист на църквата „Света София“ в Дрезден, а през 1746 г. се премества в Хале, също като органист на църквата „Пресвета Дева“. Още от началото на работата си там той е дълбоко нещастен, заради конфликт с църковната управа. През 1753 г. е първият документиран опит на композитора да намери друга длъжност, който е последван от още няколко други, но все неуспешни. През юни 1764 г. Фридеман напуска работата си, без да има никакъв друг осигурен пост. От този момент до смъртта си двадесет години по-късно той не успява да намери официална длъжност, въпреки че е бил широко известен като един от най-изтъкнатите органисти на своето време и е усвоил отлично уроците от своя баща. Композиторът умира в Берлин през 1784 година.
В творчеството на Вилхелм Фридеман Бах присъстват много църковни кантати и инструментални произведения, от които най-забележителни са фугите, полонезите, клавирните фантазии и дуетите за две флейти. В тях той използва повече елементи от полифоничния стил на своя баща, отколкото който и да е от другите синове на Йохан Себастиан Бах.