Франческо Антонио Розети (1750–1792) е композитор и контрабасист, съвременник на Й. Хайдн и В. А. Моцарт. Той е роден в северна Чехия около 1750 г. с името Франц Антон Рьослер. През 1773 г. променя името си в италиански вариант и напуска своята родина, за да търси препитание. Намира работа в придворната капела на принц Ернст от Йотинген-Валерщайн, за когото работи в продължение на шестнадесет години, като става капелмайстор през 1785 г. През юли 1789 г. Розети напуска Валерщайн, за да приеме поста капелмайстор на Херцога на Мекленбург-Шверин в Лудвигслуст. Там той завършва жизнения си път през 1792 г. на 42-годишна възраст. В края на 1781 г. той получава разрешение да прекара 5 месеца в Париж. През този период произведенията на Розети са изпълнявани от най-добрите ансамбли в града, а композиторът подготвя издаването на сборник от шест симфонии, публикувани през 1782 г. Той се завръща на поста си, удовлетворен от признанието, което получава като композитор.
Розети е създал над 400 композиции, предимно инструментална музика. Той е автор на много симфонии и концерти и значителен брой вокални и хорови произведения, които пише предимно през последните години от живота си. Сред тях са немски оратории като „Умиращият Исус“ (Der sterbende Jesu) и „Исус в Гетсимания“ (Jesus in Getsemane). Композиторът е известен днес и със своите концерти за валдхорна, за които някои изследователи предполагат, че са послужили като модел за валдхорновите концерти на Моцарт.