Анри Томази (1901–1971) е роден в Марсилия през 1901 г. На седемгодишна възраст той постъпва в Консерваторията на Марсилия. През 1921 г. започва обучението си в Парижката консерватория. Там негови учители са Венсан Д’Енди, Жорж Косад и Пол Видал. През 1927 г. той печели второ място по композиция на конкурса за Римската премия със своята кантата „Кориолан“, както и първо място по оркестрово дирижиране. От 1930 до 1935 г. Томази работи като музикален директор на Колониалния радиооркестър във Френски Индокитай. През 30-те години на ХХ-ти век той се присъединява към парижката група за съвременна музика „Тритон“, заедно с Прокофиев, Мийо, Онегер и Пуленк.
Като композитор Анри Томази създава оркестрови творби, които са значими, но неговата творческа личност е привлечена преди всичко от театъра. В сферата на инструменталната музика той предпочита духовите инструменти. Композира концерти за флейта, обой, кларинет, саксофон, фагот, тромпет, валдхорна и тромбон. Създава също концерти за цигулка и виола. През 1946 година Томази става диригент на Операта на Монте Карло. Той е изключително търсен като гост-диригент в цяла Европа. Едно от най-популярните му произведения – Концерт за тромпет е създаден през 1948 г. През 1957 г. Томази преустановява диригентската си работа заради здравословни проблеми, един от които е прогресираща глухота на дясното ухо. Последното му произведение за театъра „Възхвала на лудостта (ядрената ера)“ представлява комбинация между опера и балет и отразява следвоенното разочарование на автора от човечеството. През последния период от живота си той е повлиян от политическите събития на епохата и пише творби като „Симфония на Третия свят“ и „Песен за Виетнам“. В същия период започва да работи върху опера „Хамлет“, но здравето му се влошава. Той умира на 13 януари 1971 г. в своя апартамент в Монмартър, Париж.