Анатолий Лядов (1855–1914) принадлежи към поколението на забележителна плеяда руски композитори от втората половина на ХІХ-ти век. Той се проявява като даровит композитор, диригент, преподавател, музикален и обществен деец. Творчеството му е базирано върху образи от руския епос, песенен фолклор и приказна фантастика. То се характеризира с лирична атмосфера, пропита от съзерцателност и фино усещане за природата.
Лядов е роден през 1855 г. в Санкт Петербург, в семейството на изтъкнати руски музиканти. Занимава се с музика при своя втори баща, Константин Лядов, а през 1870 г. постъпва в Петербургската консерватория, където учи пиано и цигулка. Скоро се отказва от инструменталното обучение и насочва усилията си към изучаване на полифонични форми. Въпреки това, той се развива като добър пианист. Постъпва в класа по композиция на Николай Римски-Корсаков, но е изключен за отсъствия през 1876 г. Две години по-късно е приет отново, за да завърши образованието си по композиция. Неговият ярък музикален талант е силно повлиян от редица автори, сред които е Модест Мусоргски.
Лядов е бил изключително взискателен към своята музика и по тази причина има малко публикувани творби. Част от тях са вариации или аранжименти на вече съществуващ материал, като неговите Руски народни песни, оп. 58. Той е създал голям брой миниатюри за пиано, от които най известна е „Музикалната кутийка“ от 1893 г. Подобно на много от съвременниците си, Лядов е привлечен от характерни руски теми. Голяма част от музиката му е програмна. Пример за това са симфоничните поеми „Баба Яга“, „Кикимора“ и „Вълшебното езеро“, вдъхновена от едноименната картина на Арсений Мешчерски. Тези поеми, които принадлежат към най-популярните му творби, показват изключителния усет на автора към оркестровия звук. В по-късните си композиции Лядов експериментира с тоналността, подобно на по-младия си съвременник Александър Скрябин.
От 1878 година Анатолий Лядов преподава в Консерваторията на Сатк Петербург, а сред неговите ученици са Сергей Прокофиев, Николай Мясковски, Михаил Гнесин, Лазар Самински, Любов Щрайхер и Борис Асафиев.