Алфред Шнитке

Композиторът Алфред Шнитке (1934-1998) е една от най-важните фигури в съветския музикален авангард. Роден в  гр. Енгелс в немско-еврейско семейство от Поволжието, започва да учи музика във Виена (през 1946 г. неговият баща е командирован като кореспондент и преводач в Österreichische Zeitung). Шнитке завършва композиция в Московската консерватория, там работи до уволнението по „собствено желание” (1961-1972), а в следващите години се препитава с писането на филмова музика. С помощта на близкия кръг от изпълнители като Генадий Рождественски, Гидон Кремер,  Мстислав Ростропович, Юрий Башмет, Татяна Гринденко, Наталия Гутман, Василий Лобанов и др. неговите произведения стават популярни и извън пределите на СССР. През 1990 г. се преселва в Германия, където преподава във Висшето училище за музика и театър в Хамбург.  Днес творчеството му е част от класиката на ХХ век: оперите „Живот с идиот”, „Историята на доктор Йохан Фауст”, „Джезуалдо”, 9 симфонии, балетът „Пер Гинт”, 6 Кончерти гросси, инструментални концерти, „Стихове на покаянието” и Реквием, камерно-инструментална музика и др. Композиторът е силно привлечен от полистилистиката, която се превръща в негова естетика и музикална техника. „Преодоляването на разрива между „E” (Ernst- сериозната музика) и „U” (Unter haltung – развлекателната музика) стана задача на моя живот”. – казва Шнитке – „Привижда ми се утопията на единния стил, където фрагментите E и U не са шеговити вмъквания, а елементи на многообразната музикална реалност –  било то джаз, поп, рок или серия…

Какво търсиш днес?