Италианският пианист, диригент и композитор Алфредо Казела (1883–1947) е представител на неокласицизма от началото на ХХ-ти век. Той е роден в Торино и през 1896 г. постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано при Луи Демер и композиция при Габриел Форе. Сред неговите състуденти са Джордже Енеску и Морис Равел. По време на Първата световна война Казела се завръща в Италия и започва да преподава пиано в Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим. Той е един от най-известните италиански клавирни виртуози от своето поколение. През 1930 г. създава Trio Italiano, заедно със своите колеги Артуро Бонучи (виолончело) и Алберто Полтрониери (цигулка). С този ансамбъл той концертира успешно в Европа и Америка.
Алфредо Казела постига най-големия си успех с балета „Делвата“ (La Giara), създаден по сюжет на Луиджи Пирандело. Други негови значими произведения са Concerto Romano за орган, тимпани, медни духови и струнни, „Партита“ и „Скарлатиана“ за пиано и оркестър, концертите за цигулка и виолончело, „Паганиниана“, както и Концерт за пиано, струнни, тимпани и ударни. През 1923 г. заедно с Габриеле Д’Анунцио и Джан Франческо Малипиеро, той основава асоциация за разпространение на модерната италианска музика „Корпорация на новата музика“.