Италианският бароков композитор Алесандро Скарлати (1660–1725) е определян като най-важния представител на Неаполитанската оперна школа. Роден в Палермо, той е считан за ученик на Джакомо Карисими в Рим, но в ранните му творби се усеща влиянието на Алесандро Страдела и Джовани Легренци. През 1684 година той става капелмайстор в Неапол, където създава множество опери, забележителни със своята мелодичност и изразителност.
През 1702 г. Скарлати напуска Неапол и работи като капелмайстор при кардинал Отобони във Флоренция. Негов покровител е също Фердинандо де Медичи, за чийто частен театър във Флоренция Скарлати пише няколко опери. След като посещава Венеция и Урбино, композиторът отново се връща в Неапол през 1708 г. и остава там до 1717 г. По това време неговата музика вече не е толкова популярна сред неаполитанците, но в Рим той е оценен по-добре. За римския театър „Капраника“ Скарлати създава някои от най-хубавите си опери, като „Телемах“ (1718) и „Гризелда“ (1721). Композира също и духовни произведения, сред които е „Меса за Санта Чечилия“ за хор и оркестър, написана за кардинал Франческо Акуавива през 1721 г. Последната му крупна творба е недовършената „Erminia serenata“ за сватбата на принца на Стиляно през 1723 година. Алесандро Скарлати умира в Неапол през 1725 г. и е погребан там в църквата „Санта Мария ди Монтесанто“. Той е баща на други двама композитори Доменико Скарлати и Пиетро Филипо Скарлати.