На 11 април се навършиха 100 години от рождението на АЛЕКСАНДЪР РАЙЧЕВ, един от най-изявените представители на своето поколение, оставил с многостранната си творческа активност ярка следа в историята на българската музикална култура от втората половина на ХХ век. Той започва заниманията си с музика от ранна възраст, с подкрепата на своите по-големи братя, известните диригенти Ромео и Виктор Райчеви. Взима уроци по композиция при проф. Асен Карастоянов и проф. Парашкев Хаджиев, а през 1947 завършва Държавната музикална академия с пиано и композиция при проф. Панчо Владигеров. След това специализира в Музикалната академия „Ференц Лист” в Будапеща – композиция при Янош Вишки и Золтан Кодай и дирижиране при Янош Ференчик. Дългогодишен професор по хармония и по композиция в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и неин Ректор между 1972 и 1979, Александър Райчев изгражда своя школа, в която израстват няколко поколения млади композитори. Той е и активна обществена фигура – народен представител в четири народни събрания, Председател на Съюза на българските композитори (от 1980 до 1990), член на Съюза на българските филмови дейци. През 1990 е избран за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия).
Творчеството му обхваща стотици опуси във всички жанрове – шест симфонии, концерт за оркестър, клавирен концерт, сюити, увертюри и различни други симфонични творби, произведения за камерен, струнен и духов оркестри, опери „Мост“, „Тревога“, „Хан Аспарух“ и радиоопера „Вашето присъствие“, балети „Хайдушка песен“ и „Изворът на Белоногата“, оперета „Славеят на Орхидея“, мюзикъл „Пази се от ягуар“, пет детски оперети и музикални приказки, оратории, кантати, камерни и клавирни опуси, над 600 хорови, масови и детски песни, музика към театрални постановки, документални и игрални филми и др. Произведения, очертали една от характерните насоки в българската музика след 50-те години.