Алберто Хинастера (1916–1983) е водещ аржентински композитор от ХХ-ти век. Роден в Буенос Айрес през 1916 година, той постъпва в Националната музикална консерватория в родния си град, където учи композиция при Хосе Гил, Атос Палина и Хосе Андре. На 22 години печели първа награда в конкурс за композиция за творбата си „Детски пиеси“. През 1942 г. младият музикант получава стипендията „Гугенхайм“, но трябва да изчака края на Втората световна война, за да пътува до САЩ. През 1946 г. Хинастера учи при Аарон Копланд в музикалния център „Тангълууд“, а след завръщането си Аржентина се присъединява към преподавателския състав на Националната консерватория на Буенос Айрес. Той има силно влияние като професор, а сред учениците му са Астор Пиацола и Жаклин Нова.
Алберто Хинастера пише много за собственото си творчество и очертава три основни периода в него. Той нарича ранната си музика „Обективен национализъм“. В нея аржентинското влияние е ясно разпознаваемо, а народните мелодии, теми и ритми са интерпретирани по традиционен начин. Средния период в музиката си авторът определя като „Субективен национализъм“. В него музикалните традиции са по-стилизирани и са пресъздадени с повече индивидуалност. Последният период е означен като „Нео-експресионизъм“. Музиката е абстрактна и изпълнена с дисонанси до пълното разтваряне на фолклорните мотиви. В този късен период авторът възприема някои композиционни техники от ХХ-ти век като микротоналност, сериализъм и политоналност.
Алберто Хинастера твори във всички жанрове – опери, балети, филмова музика, оркестрови, камерни и вокални пиеси. Неговата опера „Дон Родриго“ има огромен успех в Ню Йорк през 1966 г. Тя е последвана от други две опери – „Бомарцо“ (1967) и „Беатриче Ченчи“ (1971). Към оркестровата музика на Хинастера принадлежат Пампеана №3, „Олантай“ (Три симфонични пиеси), Концерт за арфа, два концерта за пиано, концерти за цигулка, за виолончело и др.
През 1969 година, усещайки своето несъгласие с тогавашния политически климат в Аржентина, Хинастера напуска страната и се установява в Женева. В края на жизнения си път композиторът се вглежда отново в музикалните си корени, завръщайки се към тоналността и фолклорните интонации от ранното си творчество.