Името на Шарл Гуно (1818-1893) свързваме с популярната  опера „Фауст” и мотета  „Аве Мария” във всевъзможни аранжименти (написан върху основата на Прелюда в до мажор от  I том на „Добре темперираното пиано” от Й. С. Бах). През целия живот на френския композитор неговите творчески интереси се разделят между духовната музика и оперната сцена. Роден в Париж в артистично семейство (баща му е художник, майката – пианистка), от малък Шарл е солист в църковен хор, свири на пиано, съчинява кратки клавирни пиеси. Завършил Парижката консерватория, през 1839 г. кандидатства за Римска премия с кантатата „Фернан” и в следващите две години пребивава в Италия, пътува до Виена и Германия. Ала разочарован от съвременното италианско оперно изкуство, започва да изучава старинната култова музика. И в ранните си сакрални творби вплита запленението си от изкуството на Палестрина.

След завръщането си в Париж работи като органист и диригент в църквата на Чуждестранните мисии (1843-1848). Дори мисли да приеме духовен сан, да се отдаде на Църквата. И след дълго двоумение се връща към изкуството, към любимата опера. Жанр, особено почитан по това време във Франция. Първите му сценични творби „Сафо” и „Окървавената монахиня” нямат успех. Той идва при 40-годишния композитор едва с премиерата на комичната опера „По неволя лекар” (по Молиер) и с шедьовъра му „Фауст”. След значителната редакция, която Гуно прави за постановката на операта в парижката „Гранд опера” (заменя първоначалните диалози с речитативи и добавя балетни сцени), „Фауст” постига нечуван рекорд. До края на живота му наброява 1000 представления! Следва „хитът” „Аве Мария”, още няколко опери – най-известната от тях е „Ромео и Жулиета”. И радикален завой към духовната музика. Композиторът се оттегля от обществени активности и създава 9 меси, Реквием, ораториите „Изкупление”, „Смърт и живот” и др.

Ако за почитателите на операта Гуно е „Фауст”, симфоникът Гуно носи неочаквано преживяване. В годините 1854-55 той написва две симфонии (има ескизи и за трета, която не завършва). Всъщност първата част на Симфония № 1 в до мажор е композирана в Рим, десетилетие по-рано и не е изненадващо, че е слънчева, безгрижна. Неофициално я нарича „Хайдновска”. Тя въплъщава неговата безкрайна почит към класическата виенска традиция. Любопитен факт е как запознанството с този опус на 17- годишния Жорж Бизе ражда клавирната транскрипция, която прави на творбата за две пиана и куража да напише своята Симфония в до мажор.