Цезар Франк

Белгийският композитор ЦЕЗАР ФРАНК (Сезар-Огюст-Жан-Гийом-Юбер Франк) има важно място в музиката на XIX век и конкретно във френската музика. Роден е в Лиеж, град в южната част на днешна Белгия, баща му е от стар фламандски род, а майка му e от германски произход. Притежаващ музикален талант, на 8-годишна възраст постъпва в Консерваторията в Лиеж. Баща му е обсебен от перспективата синът му да стане известен виртуоз, организира му концертно турне – 13-годишното момче впечатлява парижката публика и през 1837 постъпва в Парижката консерватория. Първият му учител e чешкият майстор Антонин Рейха. Завършва блестящо със специалност пиано, орган и контрапункт. От студентските му години датира и нарастващото му увлечение към органа и духовната музика.

Но скоро животът на Франк поема посока, различна от тази на виртуозен пианист. Концертните турнета, които предприема по настояване на баща си, го откъсват от желанието му да се занимава с композиция. Освен това младият музикант има физически проблеми, потискат го и някои критични отзиви. Преосмисляйки своето бъдеще, Франк успява да се освободи от психологическия натиск на баща си и напуска Белгия. Установява се в Париж, където до края на живота си води скромен живот. Композира и има частни уроци по пиано, музикална теория, теоретична и практическа хармония, контрапункт, орган. Свири в църкви. През 1858 постъпва като органист в парижката базиликата „Света Клотилда“, пост, който заема до смъртта си.

Франк е пословично скромен и изцяло отдаден на работата си. През 1872 е назначен за професор по орган в Парижката консерватория. Оттогава започват да се изпълняват повече и неговите творби. В часовете по орган той преподава и композиция, насочвайки вниманието на студентите към инструменталната музика, към формата и структурата на музиката, към ранната църковна музика и строгата полифония, към диалога между композитор, изпълнител и публика и емоционалното изразяване. Стилът му на органова интерпретация, индивидуалният му метод на преподаване и талантливите му ученици (като Винсент д’Енди, Ернест Шосон, Анри Дюпарк) значително повлияват на историческото развитие на френската музика.

Встрани от модните тенденции във френската музика по това време, въпреки деликатното си присъствие, Франк има силни опоненти. Напрежението между почитателите и недоброжелателите му продължава много години и след смъртта му. Дори последователите му спорят помежду си. Едни от тях изтъкват дълбочината и духовността в неговата музика, други – нейната светска емоционалност. А противниците му посочват белгийската му националност и германската му етническа принадлежност, за да изключат него и последователите му от френската традиция.

Франк композира бавно, дълго обмисля идеите си. Повечето от най-добрите му произведения са написани след шестдесетия му рожден ден. Автор е на: три опери, четири оратории, пет симфонични поеми, „Симфония в ре минор“, камерно-инструментални произведения, около 130 пиеси за орган и др. Най-репертоарна от неговите хорови композиции е ораторията „Блаженствата“, завършена през 1879, в същата година, когато завършва и своя „Клавирен квинтет“. През 1884 той композира известното си произведение за пиано „Прелюдия, хорал и фуга“, като заглавието подсказва не само религиозния тон, който витае над голяма част от музиката на Франк, но и собствената му любов към Йохан Себастиан Бах. През следващата година се появяват „Соната за цигулка“ с характерния канон във финалната част и „Симфонични вариации за пиано и оркестър“, а през 1888 – „Симфония в ре минор“. През 1890 създава последния си опус – знаменитите три органови хорала оп. 90.

Цезар Франк умира в Париж на 8 ноември 1890.

Произведения


"Ave Maria" в сол минор за сопран, тенор, бас и орган, FWV 57
"Panis angelicus" /"Ангелски хляб"/ из Mеса, оп.12
"Героична пиеса" за орган
"Пасторал" в ми мажор, оп.19 за орган
"Прокълнатият ловец" - симфонична поема
Клавирен квинтет във фа минор
Концерт за пиано и оркестър №2 в си минор, оп.11
Прелюд, фуга и вариации за орган в си минор, оп.18
Псалм №150 за смесен хор, оркестър и орган
Симфонична поема "Джини" за пиано и оркестър FWV 45
Симфонични вариации за пиано и оркестър
Симфония в ре минор
Соната за виолончело и пиано в ла мажор /версия на Ж. Делсар от цигулковата соната/
Соната за флейта и пиано в ла мажор (преработка на соната за цигулка и пиано)
Соната за цигулка и пиано в ла мажор
Трио за цигулка, виолончело и пиано, оп.1, №1 във фа диез минор
Фантазия в ла минор за орган
Финал из Шест пиеси за орган оп. 21
Хорал №1 в ми мажор за орган /Из три хорала за орган/
Хорал №2 в си минор за орган /Из три хорала за орган/
Хорал №3 за орган в ла минор /Из три хорала за орган/

Какво търсиш днес?