Испанският композитор Хуан Крисостомо де Ариага (1806–1826) (Хуан Крисостомо Якобо Антонио де Ариага и Балзола) често е наричан „испанският Моцарт“, заради ранното развитие на неговия музикален талант и краткия му живот.
Ариага е роден на 27 януари 1806 г. (на рождената дата на Моцарт точно 50 години по-късно) в гр. Билбао в семейството на органист. Първите уроци по музика той получава от своя баща. На 11-годишна възраст той вече пише музика и първата му композиция – октетът „Nada y mucho“, е изпълнена в родния му град. През 1821 г. младият композитор, вече автор на една опера, постъпва в Парижката консерватория, където учи цигулка при Пиер Байо, хармония при Франсоа-Жозеф Фети и контрапункт при Луиджи Керубини. Още през 1824 г. Фети го прави свой асистент в консерваторията, а през 1825 г. е изпълнена неговата Симфония в ре, която се смята за най-значимото му произведение. През януари 1826 г. Ариага се разболява и умира преждевременно, вероятно от туберкулоза, преди да навърши 20 години.
Сред произведенията на композитора са операта „Щастливите роби“ (Los esclavos felices, 1820), която не е оцеляла до наши дни, няколко кантати и вокални сцени, редица духовни произведения, Симфония в ре (1825), камерни произведения и творби за пиано.
Творчеството на Ариага е повлияно от основните стилови направления на епохата, особено от композиторите Моцарт и Бетовен, и практически не съдържа национални мотиви. В чест на Ариага е кръстена операта в Билбао, където му е издигнат и паметник.