Хосе Ардевол (1911–1981) е един от водещите кубински композитори на ХХ-ти век. Той има испански произход и е роден в гр. Барселона. Като дете, Ардевол учи при баща си Фернандо, който е диригент на Камерния оркестър на Барселона. По-късно младежът изучава дирижиране при Херман Шерхен в Германия. Емигрира в Куба през 1930 г. и от 1934 до 1952 г. е директор на Камерния оркестър на Хавана. Ардевол е също преподавател в университетите на Хавана и Ориенте в периода 1936 – 1951 г. През 1942 г. той основава движение, наречено Grupo de renovación musical, което включва негови ученици, споделящи естетическите му идеали. През 1959 г. е назначен за директор на радиооркестрите към Министерството на образованието и впоследствие за национален музикален директор. Работил е също като редактор на музикалното списание „Revolución“ и като професор по композиция в Консерваторията на Хавана (1965) и Националното музикално училище (1968).
Ранните композиции на Ардевол са повлияни от неокласическия стил, но по-късно в творчеството си той изследва техниките на алеаториката и сериализма. Някои от неговите вокални произведения отразяват политическите теми, свързани с революцията в Куба.
Сред най-значимите творби на Хосе Ардевол принадлежат пиесите „Música de cámara“, Три ричеркара, Кубинска сюита и др. Той е автор също на няколко концерта, оркестрови, камерни и вокални произведения. Ардевол е носител на кубинската Национална музикална награда (1938–1953) и на Наградата за симфонична музика „Рикорди“ (1949).