„Моята музика е израз на един истински жител на Севиля, който не я е познавал, докато не я е напуснал … Може би наистина за един артист е нужно да се отдалечи малко, за да опознае своята страна, точно както художникът отстъпва няколко крачки назад, за да може да обхване цялостната картина“ – тези думи на испанския композитор Хоакин Турина като че ли най-точно изразяват творческия му мироглед и неговия подход към родния фолклор. Роден през 1882 година в Севиля, в семейство на художник от италианско потекло, Турина е най-младият в групата испански композитори от началото на 20-и век (т. нар. „Голяма четворка“, чиито старши членове са Исак Албенис, Мануел де Файя и Енрике Гранадос) и се смята за продължител на традициите на движението за национално възраждане в Испания в края на 19-и век „Ренасименто“, което обхваща различни области от културния, политически и икономически живот на страната. Творчеството му е пропито от националния дух, в него са използвани ритмичните и ладови елементи на андалуския музикален фолклор, които имитират похватите на народното музициране. Произведенията на Турина са характерни със своето майсторското владеене на ритмичното писмо, полиладовост, богата и оригинална хармония, свободна мелодия и стройност на формата.
Получил ранното си обучение по пиано и композиция в родния си град, младият музикант с партитура на опера в ръка заминава за Мадрид. Там ръкописът потъва в прах, но Турина успява да постави своята сарсуела „Fea y con gracia“ и макар успехът на творбата да е умерен, написването й, както и атмосферата на музикалния живот в Мадрид запалват у него искрата на национализма, който само няколко години по-късно се превръща в пламък. През 1905 Турина заминава за Париж, където учи пиано при Мориц Мошковски и композиция при Венсан Д’Енди в „Schola Cantorum“. По време на изявите си като пианист и композитор, той изпълнява своето първо произведение – Клавирния квинтет опус 1, силно повлиян от стила на Цезар Франк и Венсан Д’Енди. Това се оказва повратен момент в развитието на кариерата му, тъй като на концерта присъстват Албенис и Де Файя, които не са особено очаровани от квинтета и го съветват да потърси вдъхновение в родната си испанска народна музика. Турина приема присърце съветите на приятелите си и решава „да се бори смело за националната музика на нашата страна“. През 1913 той се завръща в Испания и се заема активно да води „испанската битка“, постигайки впечатляващи резултати в големи и малки произведения. Към втората категория се числи и „Молитвата на Тореадора“. Създадена почти десетилетие след като Турина се е завърнал в Мадрид и вече е уважаван в страната си музикант. Творбата ясно показва, че влиянието на престоя му във Франция все още е ясно доловимо.