След Паганини, Ернст и Виотан, ХЕНРИК ВИЕНЯВСКИ продължава блестящото виртуозно изпълнителство на романтичния салон и композирането на музика, с която идентифицира цигулковата си уникалност. В повечето случаи обаче над чистата виртуозност се издигат едва единични произведения.

Композиторското творчество на Виенявски е скромно – около 50 творби, предимно миниатюри, от които са публикувани около 30, в ръкопис са единици, а останалите са унищожени.

Подобно на редица велики артисти, така и при Виенявски, на обратната страна на професионалния му ореол стоят много драматични моменти. Израства като дете-чудо, едва 8-годишен получава протекцията на Жозеф Масар, професор в Парижката консерва- тория, 11-годишен е удостоен със златен медал от същата консерватория, а завършвайки образованието си, получава освен медал, но и цигулка „Гуарнери“ като дар от руския император Николай І. Оттогава започват многобройните турнета на Виенявски в Русия и Европа.

Известна повратна точка в живота му е длъжността солист на Император- ските театри в Русия през 1860. През същата година той сключва брак с Изабела Хемптън, дъщеря на лорд Томас Хемптън, в присъствието на Росини и Берлиоз. Този брак носи на музиканта огромна финансова и емоционална тежест – по искане на родителите на жена му той прави застраховка „Живот“ за 200 хиляди франка, която труд- но изплаща и която се сочи едва ли не като причина за здравословните му проблеми. На 27 години той започва да оглушава, 32-годишен вече не може да стои прав на концертите си и сви- ри седнал поради отоци и ревматизъм, едва на 45 години завършва жизнения си път.

В преподавателската си работа Виенявски има два значими момента: първият е през 1862, когато композиторът става първият преподавател по цигулка и камерна музика в новооткритата Санкт-Петербургска консерватория, а след неговото напускане длъжността заема Леополд Ауер; вторият важен момент е между 1875-1877, когато в класа му в Брюкселската консерватория се обучава най-яркият му ученик Йожен Изаи.

През 1874 Виенявски осъществява мащабно турне с Антон Рубинщайн в Съединените щати – за 244 дни те изнасят 215 концерта, което неизбежно му носи преумора и стрес. На това турне никъде в американската преса не се говори за националната принадлежност на Виенявски. Той е бил назоваван „хер Виенявски“ или „г-н Виенявски“, но не се споменава не само полската му принадлежност, но дори – и френското му обучение и влияние.

За да доизплати злополучната си за- страховка, Виенявски отново е на гастроли в Русия, където го застигат проблемите със здравето. Застрахователната полица се погасява със събраните средства от благотворителен концерт в негова чест. Месеци по-късно Виенявски умира в дома на Надежда фон Мек.

Както повечето цигулкови виртуози на епохата, така и Виенявски изявява уникалността си именно в малките форми – в тях е несравним мелодист, открояващо се експресивен, поетичен и обаятелен.

Ако Шопен чрез мазурките и полонезите си е заявявал идентичността си и е заемал политическа позиция в защита на полската националност, Виенявски не е правил подобни демонстрации. Той намирал за особено подходяща за композиране структурата на мазурката и полонеза, но не се е придържал стриктно към стилистиката им.