Фредерик Шопен

„Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа“, пише големият полски композитор и пианист Фредерик Шопен. За своите съвременници и бъдещите поколения той е „поетът на пианото“, „символът на полската музика“. Изкуството му покорява със своята емоционална изтънченост и красота. Фредерик Шопен е роден близо до Варшава. Израства в интелигентно семейство. Известен като дете-чудо, на 7-годишна възраст Шопен пише първата си малка „Полонеза в минор“. До 12-годишна възраст учи при чешкия пианист Войчех Зилун. През това време славата на младия изпълнител расте. Шопен много пътува в Европа, посещава концерти на известни музиканти, което допринася за определянето на музикалния му стил. През 1823 г., когато е на 13 години, постъпва във Варшавския лицей, а през 1826 г. – в Музикалната гимназия. По време на концертната обиколка на Виена и градовете на Германия Шопен научава новината за поражението на полското въстание (1830 – 1831). Трагедията на родината му и невъзможността да се върне в нея, тъй като има приятели, участници в освободителното движение, пораждат дълбоки драматични чувства, които гениално проникват в музиката му – „Балада в ре минор“, „Скерцо в си минор“, „Етюд в до минор“, често наричан „Революционен“, а Роберт Шуман пише, че „Шопен въвежда духа на Бетовен в концертната зала“. По-нататъшният му живот на композитора е свързан с Париж, където той се озовава през 1831 г. Там се среща с хора на изкуството от различни европейски страни: композиторите Хектор Берлиоз, Ференц Лист, Николо Паганини, Винченцо Белини, Джакомо Майербер, с писателите Хайнрих Хайне, Адам Мицкевич, Жорж Санд, художника Йожен Делакроа, който рисува портрета на Шопен. Париж от 30-те години XIX век е един от центровете на новото романтично изкуство. В произведенията, създадени в ранните години на парижкия живот, композиторът представя своето разбиране за виртуозността – не самоцелна, а като художествено средство, което изразява съдържанието на творбите. Но самият той не концертира активно, предпочита камерната атмосфера на светския салон пред голямата зала. Доходите от концерти и ноти са оскъдни и Шопен е принуден да дава уроци по пиано. В края на 30-те години, когато укрепва крехкото си здраве на остров Майорка, завършва цикъла с прелюдии, определян като своеобразна „енциклопедия на Романтизма“. Придружава го приятелката му Жорж Санд, с която имат сложна емоционална връзка. После пътува до Германия (1834 – 1836), където се запознава с Менделсон и Шуман, посещава Англия (1837). През 1840 г. Шопен пише Втората си соната за пиано в си бемол минор – една от най-трагичните му творби, третата ѝ част е известният „Траурен марш“. Други основни произведения са неговите балади (4), скерцо (4), „Фантазия във фа минор“, „Баркарола“, „Соната за виолончело и пиано“, както и романтичните миниатюри: ноктюрни (около 20), полонези (16), валсове (17), емпромтюта (4). Композиторът особено обича мазурките. Създава 52 пиеси, художествено поетизиращи различни полски танци. Неслучайно последното му произведение е тъжната „Мазурка във фа минор“, оп. 68, № 4 – това е образът на далечната непостижима родина. Неизлечимо болен от туберкулоза, през последните години от живота си Шопен прави голямо турне в Англия и Шотландия (1848), което окончателно подкопава здравето му. Умира твърде млад, на 39 години, в Париж, където е погребан. Музиката му оказва силно влияние на следващите поколения композитори от Ференц Лист до Клод Дебюси и Карол Шимановски, Сергей Рахманинов и много други.

Произведения


"Анданте спианато и брилятна полонеза" в ми бемол мажор, оп.22 за пиано и оркестър
"Шопениана" - едноактен балет - клавирни произведения от Фр. Шопен, оркестрирани от А. Глазунов, М. Келер, С. Танеев, А. Лядов, Н. Черепнин и Дж. Гершуин
Балада №1 за пиано в сол минор, оп.23
Балада №2 за пиано във фа мажор, оп.38
Балада №3 за пиано в ла бемол мажор, оп.47
Балада №4 за пиано във фа минор, оп.52
Вариации по тема от оп. "Пепеляшка" на Росини за флейта и пиано в ми мажор
Вариации по тема от операта "Дон Жуан" на В. А. Моцарт за пиано и оркестър в си бемол мажор, оп.2
Втора и трета част от Концерт за пиано и оркестър №1 в ми минор, оп.11
Етюди оп. 10
Етюди оп. 25
Клавирно трио в сол минор, оп.8
Концерт за пиано и оркестър №1 в ми минор оп.11
Концерт за пиано и оркестър №2 във фа минор, оп.21
Краковяк (Голямо концертно рондо) за пиано и оркестър, оп. 14
Ноктюрно в до диез минор (№20), посмъртен опус
Ноктюрно оп. 27, №1 в до диез минор
Ноктюрно оп. 27, №2 в ре бемол мажор
Ноктюрно оп. 32 №1 в си мажор
Ноктюрно оп. 48, №1 в до минор
Ноктюрно оп. 9 №1 в си бемол минор
Ноктюрно оп. 9, №2 в ми бемол мажор
Полонез в до минор, оп. 40, №2
Полонез в ла мажор, оп. 40 №1
Полонез №6 в ла бемол мажор, "Героичен", оп. 53
Полонез-фантазия в ла бемол мажор, оп. 61
Първа част от Концерт за пиано и оркестър №2 във фа минор, оп.21
Скерцо №1, си минор, оп. 20
Скерцо №3, до-диез минор, оп.39
Соната за пиано №3 в си минор
Три импромптюта
Фантазия във фа минор, оп. 49, за пиано
Фантазия върху полски теми за пиано и оркестър в ла мажор, оп. 13
Фантазия-импромптю в до диез минор, оп. пост. 66

Какво търсиш днес?