Франческо Чилеа (1866 – 1950) е роден на 23 юли 1866 година в гр. Палми, близо до Реджо ди Калабрия. Проявява ранен музикален талант и е изпратен да учи в Консерваторията „Сан Пиетро Майела“ в Неапол, където спечелва златен медал от италианското Министерство на образованието.
През 1889 г.  Чилеа дебютира като композитор с операта „Джина“, представена с голям успех в Неапол и привлякла вниманието на известната издателска къща „Сондзоньо“.  Три години по-късно Чилеа пише операта „Тилда“, чиято постановка във Флоренция също е приета добре. Третата опера на композитора, „Арлезианката“ по пиесата на Алфонс Доде, е представена премиерно през 1897 г. в театър „Лирико“ в Милано, а сред актьорския състав е младият Енрико Карузо. Въпреки неговото силно участие, творбата не предизвиква особен интерес сред публиката. Впоследствие композиторът я преработва два пъти и едва през 30-те години на ХХ-ти век „Арлезианката“ постига признание благодарение на нова продукция в „Ла Скала“ с участието на Тито Скипа.
Следващата сценична творба на Чилеа, „Адриана Лекуврьор“ (1902), влиза в златния фонд на оперната класика. Либретото е по романа на Йожен Скриб и разказва за живота на актрисата от театър „Комеди Франсез“ Адриана Лекуврьор, живяла през XVIII век. Чилеа постига истинско майсторство в тази творба с великолепно изградени сцени в музикално и драматично отношение. Нейната премиера е в театър „Лирико“ в Милано с участието на Енрико Карузо, а впоследствие се играе в много градове на Европа. След нея композиторът пише операта „Глория“, чиято премиера е през 1907 г. в „Ла Скала“ под диригентската палка на Артуро Тосканини, но творбата не постига успех. Последната му опера, „Горска сватба“ (1909), никога не е играна сцена и след нея той престава да композира и посвещава времето си на преподавателска работа. Пътува много в различни градове на Италия: през 1892-96 г. живее в Милано, през 1896-1904 г. е професор по теоретични предмети в Музикалния институт във Флоренция. От 1913 г. той е директор на Консерваторията в Палермо, а през 1916-35 г. на Консерваторията в Неапол. През 1928 г.  основава Музикално-историческия музей към Консерваторията на Неапол.
Последните години от живота си Чилеа прекарва в Рим и Вараце, където умира на 20 ноември 1950 г. и е погребан в град Палми.