Композиторът Франческо Паоло Тости (1846–1916) започва музикалното си образование в своя роден град Ортона в Италия, а на 11-годишна възраст постъпва в Консерваторията в Неапол. Там учи цигулка и композиция при Саверио Меркаданте, но заради лошо здраве той е принуден да напусне обучението си и да се завърне в Ортона, където няколко месеца е прикован на легло. След възстановяването си Тости живее в Анкона за известно време, а по-късно пътува до Рим. Там се запознава с пианиста Джовани Сгамбати, превърнал се в негов покровител и помогнал за неговия бъдещ успех. Сгамбати урежда концерт на младия музикант в зала „Данте“, на който присъства принцеса Маргарита Савойска (по-късно кралица на Италия). Тя е толкова впечатлена от представянето му, че го назначава за свой учител по пеене, а по-късно и за уредник на музикалния архив на Италия.
През 1875 г. Тости пътува до Лондон. Той открива няколко влиятелни приятели, които го въвеждат в английското общество и неговата слава на песенен композитор бързо се разпространява. Тости става неизменна част от модните салони, а през 1880 г. е назначен за учител по пеене на кралското семейство. До 1885 г. той вече е най-популярният автор на песни в Англия. Тости се присъединява към Кралската музикална академия като професор, а през 1906 г. става британски гражданин и е посветен в рицарско звание (KCVO) две години по-късно от крал Едуард VII.
Композиторът прекарва последните три години от живота си в родната Италия. Умира в Рим на 2 декември 1916 г.
Тости остава в музикалната история със своите мелодични и изразителни песни, които са много популярни по времето на Belle Époque. Най-известни сред тях са „Серената“ (текст: Чезарео), „Сбогом!“ (текст: Дж. Уайт Мелвил), „Marechiare“, по текст на видния поет на неаполитански диалект Салваторе ди Джакомо и др. Тости е известен също и с изданията на италиански народни песни събрани в цикъла „Народни песни от Абруцо“.