Един от великите цигулари от началото на ХVІІІ-ти век в Италия, Франческо Мария Верачини (1690–1768) става известен в цяла Европа както с изпълненията си, така и със своите композиции. Верачини прекарва младостта си в своя роден град, Флоренция. През 1711 г. той се установява във Венеция, където свири в различни църковни оркестри. Според легендата, едно негово изпълнение толкова впечатлява Джузепе Тартини, че последният се оттегля за известно време, за да усъвършенства лъковата си техника.
През 1714 г. Верачини пристига в Лондон, където започва да изнася концерти и да пише инструментална музика. Той прекарва 1715 г. в Дюселдорф в двора на курфюрста на Пфалц Йохан Вилхелм, на когото посвещава своята оратория „Моисей на Червено море“. През 1716 г. във Венеция той създава шест увертюри (сюити) за оркестър, които му донасят широка слава и му осигуряват позицията на композитор в двора на саксонския владетел Август Силния.
През 1717 г. Верачини се премества в Дрезден. Няколко години по-късно той написва нов цикъл сонати за цигулка. През 1722 г., след конфликт между Верачини и колегата му Йохан Георг Пизендел, емоционалният и екстравагантен музикант скача от прозорец на втория етаж на резиденция в Дрезден, счупвайки глезена си и куцайки до края на живота си. Някои негови съвременници приемат този случай като опит за самоубийство и слуховете за него преследват композитора през следващите години. През 1723 г., завръщайки се във Флоренция, Верачини работи като цигулар в църквата и продължава да композира. През 1733 г. той отново е Лондон, където концертира и започва да пише опери. Сред творбите му от този период са „Адриан в Сирия“, която има голям успех, а също „Милосърдието на Тит“ (1737), „Партенио“ (1738) и „Розелинда“ (1744) по пиесата на Шекспир „Както ви се харесва“. Последните няколко години от живота си (след 1750 г.) той прекарва в родната Флоренция, заемайки поста на капелмайстор в църквите „Св. Панкрас“ и „Св. Гаетан“. Тук той посвещава повече време на композицията, отколкото на цигулката.
Като виртуозен изпълнител Верачини естествено създава много музика за собствения си инструмент: предимно сонати, писани през различни периоди от живота му. Автор е и на множество концерти във венециански стил, преработки на сонати от Корели и цикъл от шест оркестрови сюити. Вокалната музика на Верачини, повечето от която е изгубена, включва няколко светски кантати, духовни творби, осем оратории и опери, написани за лондонската сцена .