Франческо Джеминиани (1687–1762) е роден в гр. Лука през 1687 г. Проявява таланта си още в ранна възраст и започва да изучава цигулка. По-късно учи в Рим при прочутия майстор Арканджело Корели и вероятно се занимава по композиция при Алесандро Скарлати, по време на пребиваването си в Неапол.
На 20-годишна възраст Джеминиани се завръща в родния си град Лука, където свири на цигулка в градския оркестър в продължение на три години. След това се премества в Неапол през 1711 г., за да заеме позицията на ръководител на оперния оркестър. По това време той вече е признат за брилянтен виртуоз на цигулката. През 1714 г. опитва късмета си в Англия, където веднага привлича вниманието с блестящите си изпълнения на цигулка. По това време Лондон е един от основните музикални центрове в Европа, отчасти благодарение на Хендел, който пренася там влиянието на италианската опера. Джеминиани получава голяма подкрепа от аристокрацията и водещите фигури в Кралския двор и е поканен да свири на цигулка пред  крал Джордж I, като на клавесин му акомпанира самият Хендел. Скоро той се утвърждава в Лондон като водещ майстор цигулар, който изнася концерти, публикува композиции и теоретични трактати. Сред тях е значимият труд  „Изкуството да свириш на цигулка“ (1731), който включва всички технически принципи за изпълнение на инструмента.
През 1733 Джеминиани напуска Лондон за известно време и прекарва няколко години в Дъблин, където също си изгражда добра репутация на преподавател, изпълнител, организатор на концерти и музикален теоретик. По-късно той пътува до Париж и се завръща в Англия през 1755 г. Композиторът умира в Дъблин през 1762 година.
Музикалното наследство на Джеминиани се състои от няколко цикъла Кончерти гроси (общо 42 концерта) и трио-сонати (общо 24).