Франц Йозеф Щраус (1822–1905) е немски музикант, композитор, виртуозен валдхорнист и диригент. Повече от 40 години той е главен валдхорнист на Баварската придворна опера и преподава в Кралското музикално училище в Мюнхен. Щраус е баща на композитора Рихард Щраус, оказвайки силно влияние върху неговото ранно музикално развитие.
Като композитор Франц Щраус е много известен с произведенията си за валдхорна. Те включват два концерта и множество по-малки произведения.
Щраус е роден в Паркщайн, Бавария. Като дете започва да изучава различни музикални инструменти – кларинет, китара и редица духови инструменти. На 15-годишна възраст е назначен в частния оркестър на херцог Макс в Мюнхен, където остава десет години. Постепенно установява, че от всички инструменти, на които може да свири, валдхорната му подхожда най-много. Започва да композира за този инструмент.
През 1847 г. Щраус става член на оркестъра на Баварската придворна опера. Първият концерт на Щраус за валдхорна е представен премиерно от самия автор през 1865 г. Впоследствие той става много търсен като солист. Диригентът Ханс фон Бюлов го нарича „Йоахим на валдхорната“. През 1871 г. той е назначен за професор в Кралското училище по музика в Мюнхен, а две години по-късно получава титлата „Kammermusiker“ от Баварския двор.
Музикалните предпочитания на Фр. Щраус са свързани преди всичко с творчеството на Моцарт, Хайдн Бетовен и Шуберт. Чрез своите възгледи той оказва влияние върху ранното развитие на свой син, Рихард, който започва творческите си опити в духа на традициите.
Но въпреки, че не харесва Вагнер и неговия стил, стриктният професионализъм на Франц Щраус го кара да посвети цялото си техническо майсторство на важните валдхорнови сола в оперите на Вагнер. Той участва в изпълненията на редица забележителни вагнерови творби, сред които „Тристан и Изолда, „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Парсифал“ и др.
През 1875 г. Щраус е избран за диригент на любителския оркестър, „Wilde Gung’l“, пост, който заема в продължение на 21 години. Сред оркестрантите в състава е неговият син, който получава ценни практическите умения по оркестрация и създава някои от първите си композиции за този оркестър.
Щраус се оттегля от оперния оркестър през 1889 г., въпреки че продължава да дирижира и да преподава няколко години след това. Умира в Мюнхен на 83 години.