Франц Шрекер

Австрийско-немският композитор Франц Шрекер е роден през 1878 в Монако. Семейството му е заможно – баща му, Игнац Шрекер, по произход чешки евреин, е придворен фотограф, а майка му – Елеонора фон Клосман принадлежи към старинен аристократичен род от Щирия. След смъртта на съпруга си през 1888 тя окончателно се установява във Виена и през 1892 младият Шрекер  постъпва във Виенската консерватория, където първоначално учи цигулка при Сигизмунд Бахрик и Арнолд Розе, а след това се прехвърля в класа по композиция на Роберт Фукс, който завършва през 1900.

текст – Янина Богданова

През 1901 едно от ранните съчинения на Шрекер – Интермецо за струнни – печели конкурса по композиция във Виена. От 1907 до 1920 Шрекер оглавява основания от него Филхармоничен хор, който участва в редица важни премиери – преди всичко в първото изпълнение на „Песните на Гуре“ от Арнолд Шьонберг, на които сам е диригент. Премиерата на операта му „Далечен звън“ през 1912 поставя начало на славата на композитора. От 1912 той ръководи класа по композиция във Виенската академия по музика. След това от 1920 до 1921 е директор на Берлинското Висше училище по музика, където  също ръководи клас по композиция. Сред учениците му е и известният диригент Ханс-Шмит Исерщед.

В края на 20-те години Шрекер е постоянна мишена на нападки от страна на националсоциалистическата преса, макар че сюжетите на музикалните му произведения не дават никакъв  повод за това. През 1932, заплашен от нацистите, композиторът е принуден да отмени планираната във Фрайбург премиера на операта си „Христофор“. Същата година антисемитската кампания, подета от професора по цигулка Густав Хавеман, заставя Шрекер да подаде оставка като директор на Висшето музикално училище. През 1932-33 той ръководи магистърски клас в Пруската академия по изкуствата. След като е уволнен от нацистите от всички заемани постове, на 24 март 1934 умира от инфаркт, последвал получения преди това инсулт.

През 20-те години на ХХ век Шрекер се смята за един от най-големите немски оперни композитори след Рихард Вагнер. Неговите опери дори се поставят на сцена по-често от творбите на Рихард Щраус. Композиторът следва романтичния музикален стил, съчетан с експресионистични елементи. Характерни за него са  постоянните  отклонения от общото хармонично развитие на мелодията и въвеждането в нея на резки, объркващи възприятието акорди. С изключение на само две от оперите му, Шрекер е автор на либретата на всички свои големи произведения. При обрисуването на характерите на героите от музикалните му творби се усеща влиянието на Зигмунд Фройд , на когото композиторът е страстен поклонник.

След идването на власт в Германия на националсоциалистите, композициите на Шрекер са причислени към проявите на т.нар. „дегенеративна музика“. Възраждането на творчеството му започва в края на 1970-те години. Оперите на Шрекер се поставят на сцените в Берлин, Виена, Залцбург, Кил, Кемниц и др.

текст – Аделина Александрова

Какво търсиш днес?