Гениалният майстор на френската клавесинна школа Франсоа Купрен (1668–1773) е част от голяма династия, която дава на Франция много музиканти през ХVІІ-ти и ХVІІІ-ти век, подобно на фамилията Бах в Германия. Франсоа е племенник на композитора Луи Купрен, но като най-забележителен творец от семейството, той е наричан „Купрен Великият“.
Франсоа Купрен е роден в Шом, близо до Париж. Неговият баща, Шарл Купрен, е органист в парижката църква „Сен Жерве“ и бъдещият композитор започва музикални занимания още като дете. Той е на 10 години, когато баща му умира, а неговата позиция на органист в „Сен Жерве“ е запазена специално за талантливия му син, докато навърши необходимата възраст. Младежът поема поста още преди 18-та си година и през 1693 г. става един от четиримата органисти на кралския параклис. Година по-късно той е назначен за учител по клавесин на кралските деца и до смъртта си работи като придворен клавесинист и учител по музика. До 1723 г. здравето на Куперен го принуждава да предаде задълженията си в църквата „Сен Жерве“ на братовчед си Никола. През 1730 г. позицията като придворен клавесинист заема неговата дъщеря Маргьорит-Антоанета. Последните публикации на Купрен са „Пиеси за виола“ от 1728 г., както и четвъртият том от „Пиеси за клавесин“ (1730). Композиторът умира през 1733 г.
Творческото наследство на Франсоа Купрен обхваща различни жанрове, но той е известен преди всичко с музиката си за клавесин. Велик виртуоз и теоретик на клавесинното изкуство, между 1713 и 1730 г. Купрен публикува четири сборника със сюити или Ordres за клавесин. Тези необичайно дълги сюити се състоят от малки, разнообрази по съдържание пиеси (общо над 240). Те са изградени с богато орнаментирани мелодии и сложен акомпанимент, с чести диалози между високия и ниския регистър. Някои от тях носят програмен характер и пресъздават портрети на хора, природни пейзажи или моменти от бита. През 1716 г. Купрен издава своя теоретичен труд „L’art de toucher le clavecin“, в който формулира принципите на клавесинното изкуство. Композиторът създава също забележителна камерна музика – трио сонати за клавесин и две цигулки и „Кралски концерти“ (ок. 1714–1515), които композира за неделните вечерни забавления на краля. В творчеството му присъстват също мотети и друга църковна музика. Неговото последно и най-велико литургично произведение, „Leçons de ténèbres“ (1715) се отличава с мистицизъм и изтънченост, които нямат паралел във френската музика от този период.