Франсоа-Адриен Боалдьо (1775–1834) принадлежи към френската оперна школа от началото на ХІХ-ти век. Неговото творчество има принос за прехода на френската комична опера към по-сериозните сценични форми от ранния романтизъм. Той е много популярен в Париж и постига европейска слава със своите сценични произведения.
Роден е през 1775 г. в Руан, където баща му е секретар на архиепископската канцелария. Започва музикалното си образование като хорист в Руанската катедрала, по-късно продължава със занимания по орган при Шарл Брош и композира множество опери и сонати за пиано. През 1796 г. той се установява в Париж, където се запознава с Етиен Меюл и Луиджи Керубини. Година по-късно вече е автор на три комични опери. Големият му успех идва с операта „Багдатският халиф“ от 1800 г., написана по сюжет от „Приказки на Шехерезада“. Творбата добива световна популярност и е поставена в много страни от Европа. От 1804 до 1810 г. той ръководи операта в Санкт Петербург в Русия. През 1816 г. става музикален директор в двора на Луи XVIII, а на следващата година е приет за член на Академията за изящни изкуства. Основните му опери от този период са „Жан дьо Пари“ (1812), „Червената шапчица“ (1818) и неговият шедьовър „Бялата дама“ (1825), по либрето на Йожен Скриб, базирано на някои от романите на Уолтър Скот. Творчеството на Боалдьо илюстрира еволюцията на френската оперна музика в поколението след Френската революция. В някои аспекти неговият стил е сравняван с този на Джоакино Росини, а елементите на мистерия и романтика в оперите му го доближават до Карл Мария фон Вебер.
Последната му публична изява е през 1834 г., с участие в премиерата на операта „Le chalet“ от неговия блестящ ученик Адолф Адам. Боалдьо умира същата година във Варен-Жарси.
Освен оперното творчество, на което до голяма степен се дължи славата му, Боалдьо е автор на Концерт за арфа в До (1800-1801), който принадлежи към шедьоврите в репертоара за този инструмент, както и  на множество романси за глас и арфа или пиано.