Фикрет Амиров (1922–1984) е виден съветски и азербайджански композитор.
Амиров е роден в семейството на певец и изпълнител на народния инструмент тар. Той учи в Кировабадския музикален колеж, а през 1939 г. постъпва в Азербайджанската държавна консерватория, сега известна като Музикалната академия в Баку, където изучава основите на азербайджанската народна музика при Узеир Хаджибеков и композиция на Борис Зейдман.
С избухването на Втората световна война заминава на фронта, но след раняване е демобилизиран.
През 1942-1945 г. Амиров е директор и художествен ръководител на Филхармонията, както и директор на музикалното училище в Кировабад. През 1945 г. продължава обучението си и три години по-късно завършва консерваторията, представяйки операта „Улдуз“ като дипломна работа.
Музиката на Амиров е силно повлияна от азерските народни мелодии. Той създава нов жанр, наречен симфоничен мугам. Симфоничните мугами на Амиров са базирани на класически народни произведения и са изпълнявани от редица известни симфонични оркестри по света, сред които и Симфоничния оркестър на Хюстън, дирижиран от Леополд Стоковски.
Амиров е много продуктивен композитор. Най-известните му произведения са предимно в симфоничния жанр: „Шур“ (1946), „Кюрд Овшари“ (1949), „Азербайджанско капричио“ (1961), „Гюлустан Баяти-Шираз“ (1968), „В памет на героите от Великата национална война” (1944), „Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър” (1948) и др.
Той е автор също на операта „Севил“ и балетите „Низами“ (1947) и „Арабски нощи“, чиято премиера е през 1979 г.