Признат в музикалната история за класик на унгарската национална композиторска школа, ФЕРЕНЦ ЛИСТ всъщност прекарва по-голямата част от живота си далеч от своята родина. Превърнал се в символ на романтичния тип артист, той властно присъства в музикалния 19 век, вълнува умовете на цяла Европа с виртуозния си пианизъм, диригентско майсторство, радикални композиторски идеи и интригуващ живот. Една от централните творчески личности в Париж през 20-те и 30-те години, Лист триумфално концертира след това из Швейцария, Италия, Чехия, Англия, Белгия, Дания, Русия, повече от десетилетие е водеща фигура във Ваймар, после се уединява в Рим и приема абатски сан, а през 1875 инициира създаването на консерваторията в Будапеща и става неин първи президент и професор. Ваймарският период (1848-1861) е централен и особено значим за творчеството на Лист, тук гениалният композитор пише най-новаторските си творби – създава новия романтичен жанр „симфонична поема” (сред 13-те поеми са прочутите „Прелюдии”, „Тасо”, „Прометей”, „Мазепа”, „Хамлет” и др.) и преобразява представата за пианото в своите концерти и повече от 500 клавирни творби, като обогатява и симфонизира клавирните жанрове.