Големият немски композитор ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН – БАРТОЛДИ (1809-1847) е роден в Хамбург  в богато и влиятелно еврейско семейство. Неговият дядо Мозес Менделсон е известен философ, основател на движението Хаскала (так.нар. Еврейско просвещение). Баща му Абрахам е преуспяващ банкер. Със съпругата си Лиа се отказват от еврейската религия и през 1816 г. покръстват децата си. Към фамилното име Менделсон прибавят „християнското” Бартолди, за да се отличават от родствениците. Феликс никога не оспорва волята на своите родители, но запазва дълбока почит към еврейските си корени.

Второто от четирите деца в семейството, той израства като дете-чудо, наричат го „втори Моцарт”. И сестра му Фани също има музикален талант, по-късно става прочута пианистка и композиторка. През 1812 Менделсонови се преместват в Берлин. В гостоприемния им дом се събира тогавашния немски интелектуален и научен елит.  Изнасят се камерни концерти, малкият Феликс се запознава с Гьоте, Хайне, Хегел, с братята Хумболд, Вебер и Паганини. Той изучава пиано при водещия берлински учител Лудвиг Бергер. Композиция и теоретични дисциплини при прочутия педагог Карл Целтер, който възпитава у него пиетета към изкуството на старите майстори и виенските класици.

На 9 години Менделсон изнася първия си концерт, на 13 – дирижира Придворната капела в Берлин, на 17 – пише блестящата увертюра „Сън в лятна нощ”, на 20 – подготвя и представя в Берлин „Матеус пасион” от Йохан Себастиан Бах,  възкресен след 100-годишна забрава. На 26 години става диригент на прочутия лайпцигски оркестър Гевандхаус, а на 34  основава първото музикално учебно заведение в Германия – консерваторията в Лайпциг (днес тя носи неговото име). Менделсон се изявява и като великолепен пианист и органист.

За своя кратък живот (умира на 38 години след серия от инсулти) композиторът създава богато творчество: 13 симфонии за струнен оркестър и 4 за голям симфоничен оркестър, ораториите „Илия” и „Павел”, симфонични увертюри, инструментални концерти, пиеси за различни камерни състави, популярните клавирни „Песни без думи”, театрална музика… В руслото на Романтизма Менделсон проблясва със свой неповторим стил, който израства от класическите традиции и се обагря с почерка му на звуков естет с богат емоционален свят. Той не е сред музикалните революционери на 19 столетие, не е суетен, не се стреми към славата. „За мен са важни идеите, които смятам за добри” – споделя композиторът – „и без никакво колебание съм готов да се отклоня от онова, което желае да чуе публиката и има готовността да плати”.

текст – Янина Богданова