Трифон Силяновски (1923–2005) завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ и НМА „Проф. П. Владигеров” (тогава ДМА) с композиция при проф. П. Владигеров и пиано при проф. Д. Ненов. Учи и история на изкуството и стилистика при Ханс Зеделмайер във Виена (1941-1943). През 1948 г. печели първия конкурс за певци и инструменталисти и реализира множество записи, които са включени в златния фонд на БНР. След установяване на комунистическия режим през 1944 г. до 1959 г. професионалната му кариера и музиката му са забранени. Става жертва на политическо преследване, прекарва няколко години в концентрационен лагер (1949-1951 г.), периодично е хвърлян в затвора и е изселен от София. Работи в селското стопанство, свири на пиано в ресторанти, дава частни уроци по латински и гръцки. През 1959 г. му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. През 1973 г. заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и е неин музикален директор до 1982 г. Преподава четене на партитури в АМТИИ ­ Пловдив (1982-1991 г.). След политическите промени в края на 80-те години е избран за извънреден професор в НМА (от 1997 г.).
Трифон Силяновски е автор на 3 симфонии, 3 концерта за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
Той е автор и на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация, политология и др.