Италианският бароков композитор Томазо Албинони (1671-1751) прекарва целия си живот във Венеция. Той е автор на повече от петдесет опери, но днес е много по-известен със своята инструментална музика. Той се ражда в семейството на богат венециански търговец и патриций. За живота на Албинони се знае сравнително малко. През 1694 г. той посвещава своите първи творби от оп. 1 на кардинал Пиетро Отобони, влиятелен покровител на няколко композитори, сред които и Корели. През 1700 г. Албинони постъпва на служба като цигулар при херцога на Мантуа, Фернандо Карло. Колекция от инструментални пиеси оп.2 са посветени на херцога. Следващият цикъл от творби от опус 3 става много популярен и е посветен на Великия херцог на Тоскана, Фердинанд III.
След 1705 Албинони композира предимно опери, постигайки голяма известност и слава. Той създавайки над 50 опери, които са поставени във Венеция, Генуа, Болоня, Мантуа, Удине, Пиаченца и Неапол. В същото време продължава да пише и инструментална музика – предимно солови сонати и концерти за обой. През 1722 г. получава покана да стане придворен музикант в оперния театър на Максимилиан II, курфюрст на Бавария, на когото Албинони е посветил цикъл от 12 сонати.
Има различни версии за годината на смъртта му, но според запис от енорията, в която е живял във Венеция, става ясно, че той умира през 1751 г. на 79-годишна възраст.
Значителна част от ръкописите на Томазо Албинони не са запазени до наши дни. Колекция от негови партитури, събрани в Дрезден, са унищожени по време на съюзническите бомбардировки през 1944 г. Днес композиторът е известен главно със своята инструментална музика, особено с концертите за обой op. 7 и оп. 9. Много популярна е и пиесата „Адажио в сол минор“, което се приписва на композитора, но до голяма степен създадено от Ремо Джазото, музиколог и композитор от ХХ-ти век, който е каталогизирал произведенията на Албинони.