Тодор Попов (1921–2000) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” (тогава ДМА) през 1949 г. Учи композиция при проф. П. Хаджиев, проф. В. Стоянов, проф. М. Големинов и проф. П. Владигеров. Аспирант е в Московската консерватория в класа по композиция на проф. Е. Голубьов (1952-1957). След завръщането си работи като музикален редактор в БНР и преподавател по хармония и инструментознание в НМА. Съставя и редактира учебници по пеене, сборници с песни. Като музикален общественик е тясно обвързан с хоровото дело в България.

Тодор Попов е автор на мюзикъл, оратория и други вокално-оркестрови произведения, на творби за симфоничен и струнен оркестър, камерна музика и множество хорови песни. Той пише също солови песни, обработки на народни песни, музика към филми и др. През 40-те години на ХХ-ти век много популярни са неговите песни от филма „Утро над Родината“ („Свири, хармонико“), „Партизанин-бригадир“, „Младежки марш ­ финал“); през 50-те ­– лирическите „Разтегни, Андрей, акордеона“ и „Напиши писмо на граничаря“, обработката за смесен хор на възрожденската песен „Откак се е, мила моя, майно льо“ и др. Много от масовите му песни се изпълняват от различни състави. Създадените през 60-те години „Стара си майка ни ложе“ (родопска); през 70-те импресионистично-романтичните „Хорал“, „Три акварела”, „Лека нощ“ и много други хорови и солови песни са сред образците в българската музика, които са се утвърдили като представителен репертоар за различни хорови формации и камерни изпълнители. Произведенията му са многократно награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания, грамофонни плочи и др.