Тихон Хренников  (1913–2007) е руски съветски композитор и пианист, дългогодишен секретар на Съюза на съветските композитори и активен политически деец (1948 – 1991). Роден е през 1913 г. в гр. Елец, Русия. Той учи в Музикалното училище „Гнесини“ (1932) и в Московската консерватория (1936). . От 1932 до 1936 г. следва в Московската консерватория при Висарион Шебалин и Хенрих Нейгаус. Още като студент той създава и изпълнява своя Концерт за пиано №1, а дипломната му пиеса е Симфония №1. Става популярен с поредицата от песни и серенади, които композира за постановката от 1936 г. „Много шум за нищо“ в театър „Вахтангов“ в Москва.  Неговата опера „В бурята“ (1939) става „първи успешен опит за претворяване в музиката на революционна тема“, въвеждайки за първи път в операта Ленин. През 1950 г. написва операта „Фрод Скобеев“. Пише музика към спектакли и филми: „Свинарка и пастир“ (1941), „В шест часа вечерта след войната“ (1944) и др.

От 1948 г. е генерален секретар на Съюза на композиторите на СССР. В периода 1941 – 1956 г. отговаря за музикалната част в Театъра на Съветската армия в Москва.
След смъртта на Сталин запазва своите позиции и остава в продължение на повече от 40 години единствен ръководител на съветската музика.
Той е автор на оперите „Майка“ (1957), „Златният телец“ (1985), балета „С любов за любовта“ (1976), „Хусарска балада“ (1979), оперетата „Сто дявола и една девойка“ (1963) и др.
Народен артист на СССР (1963). Герой на социалистическия труд (1973), 3 пъти лауреат на Сталинска премия (1942, 1946, 1952), лауреат на Държавна (1967) и Ленинска (1974) премии.
В продължение на 25 години той е член на журито на конкурса „Чайковски“ и е професор в Московската консерватория.
Умира на 14 август 2007 г. в Москва на 94-годишна възраст.