Стефан Драгостинов

През 2007 в Сеул, Международ- ният комитет World Music огласява решение за удостояване на СТЕФАН ДРАГОСТИНОВ с aкадемично зва- ние World Master за цялостния му принос в областта на изследването на националната музикална традиция и за приобщаване на българската кул- турна идентичност към световната съкровищница на духовни ценнос- ти. Драгостинов е музикант с ярки, нетрадиционни и артистични идеи. Ученик по хармония и композиция от 1960 на Панчо Владигеров и Асен Карастоянов, той завършва със спе- циалност пиано при Лидия Кутева (1963-1967) и при Богомил Стърше- нов (1967-1970) и композиция при Александър Райчев.
Дипломира се в Ленинградската кон- серватория „Н. А. Римски-Корсаков” в класа по композиция на проф. Борис Арапов (1972)

Носител е на първи награди на международни конкурси по компо- зиция Гаудеамус (1978), Щокхаузен (1980), Grand Prix (1982), Симон Боли-

вар (1984).

Специализира като стипендиант на DAAD в Кьолн (1982). От 1974 до 1994

работи   във   Фолклорния ансамбъл

„Филип Кутев“ като диригент, главен художествен ръководител и директор. Под негово диригентство през 1988 ансамбълът записва първите си три компактдиска за Victor, тиражиран в милион екземпляра.

 

От 1994 реализира мащабния музика- лен проект „Антология на българския фолклор – звукови икони на България и ключът към тайнството“ заедно със създадената от него хорова формация

„Драгостин Фолк Национал“, с която до момента има издадени 11 компакт- диска. През 2011 на международния хоров конкурс „Нека народите пеят“ (Let the Peoples Sing), организиран от Би Би Си, на ансамбъла е присъдена Втора награда.

Автор е на 6 симфонии – сред тях и знаменитата Peace Symphony, създаде- на по поръчка на Rotary International като символ на единението за мир и разбирателство.

Творчеството на Стефан Драгостинов е „отворено” към всички жанрове; от монументалните платна до вокална- та миниатюра. Специална „ниша” в творчеството му е отворена към аван

гардните творчески изследвания на съвременните политемпични зву- кови процеси в музиката, заложени в хоровите му кантати „Politempy” 1 & 3, които му донасят и първите между- народни отличия. В творбите му личи съчетаване на стародавните нацио- нални традиции със съвременни ком- позиционни техники.

Стефан Драгостинов е професор по композиция, оркестрация, хармония, теория и съвременни музикални тех- ники в Нов български университет, София, изнася научни лекции в ака- демични и университетски общества в целия свят.

 

Стефан Драгостинов за своята творба Terra Bulgara

Идеята за тази пиеса се върти в гла- вата ми от доста време. В основата е залегнала мелодията на очаровател- ната котленска песен „Дойде си Паню пашата“, известна още като „Мъдрó хоро“.

Преди повече от половин век, в час по Народна музика в Консерваторията, проф. Стоян Джуджев, знаменит учен- възрожденец и невероятно слънчев човек, Светла му памет, запя „Гроздан- кината“. Беше ни пял, впрочем, и друг път. Тогава, запях с него. Учителят – зяпна! След часовете ми рече да поос- тана; да си побъбрим; вече знаеше, че композирам. Поразпита ме какви ги върша; току-що бях написал „Полиморфия“ за пиано, заглавието „кооп

тирах“ от Пендерецки; „Апофтег- ми“ за глас и ударни; „Додекафоничен валс“; вече бях „хлътнал“ и по поли- темпията. С две думи, в онуй славно време на „соцреализма“, бях свърнал право през просото.

„Добре. – рече Учителят. – Няма лошо. Интересувай се, гледай напред. Но не отритвай народната песен. Много хляб има още в нея.“ – И отново запя.

„Дойде си Паню пашата“.

 

Знаех я – от учебника му. Но „на живо“ не бях я чувал, а Учителят като запееше, го къдреше тихичко, хрипливо-дрезга- во, притваряйки очи в унес и блян.

„Важното е да го докараш на макам и кахър! Ама, и да е слънчево!“ – казва- ше поучително.

Страхотна песен.

 

Усетил, че ми се е харесала, на изпро- водяк, Учителят рече: „А-а, каква сила блика отвътре! Симфония!“

Подкокоросник!

През всичките изминали години от тогава насетне, тая песничка ми е бръм- чала в главата. И, тихичко, все съм си я тананикал.

А споменът за реченото от Стоян Джуджев все не ми даваше мира.

И тъй, след половин век, най-сетне събрах кураж и реших да се опитам отново да я запея.

Дано да сполуча!

Какво търсиш днес?